Меката априлска вечер се спусна по тъмните склонове на планината и заля с косите си големия град. Рангел Маринов, 37-годишен, неосъждан, но женен, с две деца и относително вярна съпруга, тъкмо се канеше да отпие глътка айрян, когато металният актинометър припряно записука и електронният писец тревожно зашари по бялата хартия с такива високи амплитуди, сякаш рисува кардиограма на запалянко по време на мач с Албания.

"Буря!" - помисли си дежурният синоптик и взе да разчита спътниковите данни. И американските, и руските параметри сочеха едно и също. Значи няма никакво съмнение...

В подобни случаи практиката изисква гражданите да бъдат предупредени. Рангел Маринов тръгна към студиото, но телефонът иззвъня.

Беше прекият му началник.

- Маринов, ти ли си? Добре, че те сварих! Знам, всичко знам. Но искам да кажеш, че буря няма да има!

- Как така няма да има? Нали хората трябва да знаят, за да бъдат избегнати евентуални жертви...

- Остави ги хората. Те и без буря мрат благодарение на здравната реформа. Тия, които трябва да знаят, вече съм ги информирал. Моля те, направи ми тая услуга да кажеш, че утре времето ще е хубаво.

- Не мога, шефе, ще стане голям гаф...

- Я не се занасяй, утре е най-важният ден в живота ми! Маруся, жената на моите мечти, накрая развя бялото знаме. Утре ще ходим на Щъркелово гнездо. Само при едно условие - ако е хубаво времето. Тя си мисли, че ще ловим риба, аз пък мисля, че вече хванах най-едрата моруна. Знаеш, там имам бунгало и ако вали, още по-добре за мен...

- Шефе, не става! Не и този път! Помниш ли как пуснах два антициклона, когато тъща ти се накани да идва в София. Всички в телевизията ме псуваха. Ами когато синът ти не бе готов за матура? Обявих ли земетресение девета степен по скалата на Медведев-Карник-Шпонхойер? Обявих! После писах обяснения с осем страници повече от "Война и мир". Но това не е всичко. Помниш ли когато дъщеря ти реши да се жени за арабин, а? Тогава не някой луд, а аз пратих лавина през юни и арабинът избяга, а мен ме спряха от ефир. Цял месец колегите ходеха със скиорски очила. Нарочно, за да ме дразнят... Извинявай, не и този път!

- Маринов, не забравяй, че ми дължиш четири градушки и седем слънчеви изригвания, когато жена ти уж ходеше на зъболекар в Павел баня. А и доколкото знам, имаш нужда от жилище, нали? Не си малко дете, да ти обяснявам колко много хора мечтаят за жилище. Не си подритвай слънчевите лъчи, Маринов, сега е твоят шанс! Айде, действай!

Маринов влезе в телевизионното студио, оправи възела на вратовръзката, закачи микрофона на ревера си и когато лампичката отсреща светна, започна:

- Над по-голямата част от страната времето ще бъде... Какво мислите, че ще бъде времето над по-голямата част от страната? Естествено, ясно и слънчево! Няма да има никакви бури, никакви урагани. Утре ще бъде един хубав ден за българската метеорология!

На излизане от телевизията Рангел Маринов си мислеше: ето на, колко лесно е да оправиш живота си. Небето над големия град внезапно притъмня. Точно когато се качваше на трамвая, една неочаквана мълния се стовари върху щастливото теме на дежурния синоптик.

Така и го погребаха - усмихнат...