"Румъния" е име, наложено "отгоре" след средата на 19 в. на съединените дунавския княжества Влашко и Молдова (които никой не наричал другояче). До края на 18 в. влашките и молдовски канцеларии пишели на български език (вж. Л. Милетич, "Дако-ромъните и техната славянска писменост" тук - текстове на влахо-български грамоти от 14 до 17 в. Езикът на грамотите и промените след 14 в. показват, че българският не бил само официален, но и още говорим за голяма част от населението, и се придвижвал от езика на Евтимий към новобългарския. До 19 в. румънската църква служела на старобългарски (те го наричат славянски). Румънската църква няма история, различна от тая на българската църква, до падането на Търново под турците. (След това била доминирана от фанариотите чак до 19 в.) До 1860 г. кирилицата била официалната им азбука.
*
Румънците много се гордеят с първия писмен документ на румънски, в който Влашко се нарича "ромънска земя" (цара ромъняска). Това е в 1521, няколко десетилетия след края на Византия (известна дотогава с името РоманИя), малко след като в Европа почват да използват името "Византия" по неин адрес, и почти 200 г. след появата на първата влашка държавица на сегашното й място (отначало васална на Търновския цар, с български държавни термини, и до 18 в. със столица гр. Търговище).
*
Това е писмо на кирилица (с българския правопис) от един търговец Някшу от Дългополе (днес Къмпулунг по влашки), Влашко, до големец с немско име в Брашов (Брашо, в Унгария, тогава с маджаро-немско население), с което го предупреждава за турски поход от София към Никопол и възможно нападение на Брашов. Първото и последното изречение са на чист български, влашкият текст също изобилства с българизми - думи като пазя, умен, кораб, името Цариград... Всяко ново изречение започва с "и пак".
Факсимиле
"Мудрому и племенитому, и чиститому и богом дарованому жупан Ханаш Бенгнер от Брашов много здравие от Некшу от Длъгополе
...
И бог те веселит. Амин."
*
До 14 в. днешно Влашко било гранична периферия на Второто бълг. царство, впоследствие под унгарско влияние. Власите се заселили там от юг, от днешните западнобългарски и сръбски земи южно от Дунава, през Банат, някъде в 13 в. Няма никакви доказателства за наличие на романоезично население във Влахия от изтеглянето на римляните от Дакия в средата на 3 в. чак до 13 в. - близо хиляда години!
*
Според Густав Вайганд власите се формирали етнически около 6-9 в. южно от Дунава и западно от центъра на Балканите - по планините между София, Ниш, Прищина, Охрид и Костур, в съседство с албанците, с които имат големи езикови сходства. Вайганд е категоричен, че албанците са потомци на траките (беси, преселени от изток - от днешна южна България), запазили езика си след 6 в., а не на илири, както мислят самите албанци.
*
Понеже "линията на Иречек" - разделяща езиково романизирания север от елинизирания юг на Балканите в късната античност - минавала от София към северна Албания, вероятно власите - романизирани траки (даки), са минали по на юг от нея под натиска на славяните в 6-7 в. Освен на север към Трансилвания и Влашко те се разселили после и на юг към Мъглен, Епир и Тесалия и на запад чак до Истрия.
*
От 11 в. византийските извори започват за пръв път да споменават за албанци (арванитес) на сегашното им място, а от 12 в. - за власи, и то в днешна Северна България във връзка с въстанието на Асеневци. Калоян се титулува за пред папата (но НЕ пред българите и гърците) "цар на българи и власи" (Bulgarorum et Blachorum) и кръстоносците го наричат така, някои и само господар на Влахия. Вероятно в 12 в. в края на византийската власт у нас Мизия или източната й част (бивша тема Паристрион) се е наричала "Влахия" (а тема "България" била в днешната западна България - т.е. "цар на България и Влахия" значело "цар на Охрид и Търново') - но там явно е имало и доста етнически власи, дошли по билото Стара планина от Македония и Косово през Софийско (топонимите Вакарел, Пасарел). Власите се християнизирали в България на бълг. език. След Калоян думата "власи" (византийското админ. деление вече не било актуално) не се споменава в титулатурата - бълг. владетели са "царе всем българом и гръком". По времето на Калоян още нямало власи северно от Дунава, там те се появили по-късно 13 в. У нас останали много малко власи до идването на турците.
*
Влашките държавици се издигат с пропадането на България в 14 в. и стават независими от Търново фактически едва с неговото падане под турците (Дан войвода наистина воюва няколко години по-рано в Добруджа с Иван Шишман, бивш негов сюзерен, на страната на Иванко, син на Добротица, и пада убит). Влашките държавици били етнически смесени - власи, българи и други, но в културно, езиково, църковно отношение били наследници на Търновска България. Много българи от северна България бягат от турците във Влашко в 14-15 в. и по-късно. В края на 15 в. власите, лишени от Търново, почнали да търсят езиково напътствие от Сърбия, дето емигрирали и много от бълг. книжовници. Едва в края на 18 в. трансилвански учени (в Унгария, тогава в Австрия) установили, че власите и др. говорят романски език (тук има несъвпадение с използването на "цара ромъняска" в 16 в.). Калоян може би не е разбирал това в началото на 13 в.
*
Изводи:
Албанците и румънците са потомци на траките - първите - запазили езика си, вторите - романизирани по време на римското господство на Балканите 1-4 в. И двете групи произхождат най-вече от траките от територията на днешното българско етническо землище - планинска северозападна и югозападна България. Общността на българския, румънския и албанския език (въпреки че са от различни индоевропейски семейства) личи от т.нар. "балкански езиков съюз". Общността на фолклора също е доста голяма. Църковно албанците били явно повечето към бълг. богомилска църква преди ислямизацията си, румънците си били част от бълг. църква и запазили следи от това чак до 19 в. В езиково отношение румънците изпозвали бълг. език и писменост до 18-19 в. и имали около 50% български думи в езика си. Румънизацията на румънците и езика им след 1860 (правописни реформи чак до 1993) била цяла епопея, равна на елинизацията на "гърците" в днешна северна Гърция в 19-20 в. и на "турците" в нова Турция.
Редактирано от - Чичо Фичо на 09/4/2007 г/ 15:43:28
