* * *

Гледам сякаш без мигли -

без мрежите черни, спасителни.

Живея като светица -

като цвете, което не иска

да пие водата си.

Аз съм вързана, радостна птица...



* * *



Стаявам вечери.

Дишам в утробата на треви:

сънуват ме животните.



* * *



Безшумната смърт на бездомните

пролазва в бурените

с шум на приближаваща змия.

Тя идва, за да ми напомни,

че няма милост на света,

че скоро всяко живо същество

ще бъде някакво влечуго.



* * *



Обичам те,

тъмно и неподсказано Вледенение,

чернофраково, извисено,

отседнало в небесната дълбина,

в която аз вярвах,

а се свивам сега от безверие,

в която потърсих дом,

а скитам навън сама.



* * *



Без мен не се стъмнявай, Господи.

Тъмнината ти без мен кого ще смаже?!

Уличното, гнило чакане

като мен не пламва от звездите...



* * *



Сигурно някой измерва

и изгубеното ни време,

в което материята живее,

без да оставя следи,

в което никой не ни обича,

в което се заглеждаме

в бременността на бездомници.

Сигурно някой събира и тези секунди...