Много е вероятно, ако на състезателите по вдигане на тежести им се позволи да отнасят покорената щанга в най-близкия пункт за вторични суровини, този спорт да навлезе в нов Златен век у нас. Засега обаче, в очакване на промени в международния състезателен правилник, хиляди бъдещи рекордьори тренират на аматьорски начала по улиците.
Един такъв кандидат за спортна слава се огледа в предутринния мрак, след това се наведе и сграбчи чугунената решетка. Кратко съсредоточаване, дълбоко вдишване и в следващия момент този човек заприлича на опълченец, който брани заветния връх чрез запокитване на тежки предмети върху пъплещия отдолу враг. Той тръгна със залитане към каруцата и в този момент се чу униформен глас:
- Стой! Каква е тази желязна решетка!
- Аз, такова, намерих я! - замръзна в крачка тежкоатлетът.
- Намерил си я ти... - и полицаят оповести резултатите от разследването: - Откраднал си я!
- Не, аз, такова, господин полицай, на улицата си лежеше!
- На улицата ами, нали е канализационна решетка!
- Исках да видя колко е тежка! Ама много тежи, да я смъкна, а, господин полицай!
Служителят на реда прецени оперативната обстановка и даде разрешение. Заловеният сковано се наведе, тръсна решетката на улицата и се изправи сред пукота на лумбалните си прешлени.
- Е, аз да тръгвам, че на кончето му се спи... - предложи той.
- Стой! - респектира го полицаят. После го загледа замислено. - Ти банкови карти крадеш ли?
- Не, няма такова нещо!
- Защо, бе! - разочарова се униформеният. После заговори на рамото си, където беше радиостанцията му: - Дванайсти, тук три цяло и четиринайсти, как ме чувате?
Откъм рамото му се чу пращене и гъргорене, което за опитното ухо сигурно означава много.
- Колеги, хванах крадец на метал. Някой да е хванал измамник с банкови карти?...
Пак пращене, пак гъргорене, пак информация само за посветени. Полицаят я изслуша, после изгледа задържания:
- Така като те гледам, няма начин да не си извършил някой квартирен обир?
- Аз?! - обиди се силовият играч. - Аз съм честен човек!...
- Стига! - сряза го блюстителят на реда. - Както си отмъкнал решетката, така ще обереш и някой апартамент! - после даде думата на доброто ченге в себе си: - Хайде, ако признаеш, ще си затворя очите за решетката!
- Господин полицай, добре ли си? - постресна се другият.
- Задържаният, казвай признаваш ли си или не си признаваш за квартирен обир!
- Добре бе, господин полицай, щом трябва! - вдигна ръце сгащеният - Ама защо искаш да съм обрал апартамент?
- Гледай каква е работата - полицаят дружески прегърна арестанта през раменете, - аз колекционирам измамници с банкови карти. Намерих един колега, задържал е някакъв край банкомат и ще го менка срещу квартирен обирджия, щото той такива колекционира. Айде бе, мой човек, направи ми услуга!
- Готово, господин полицай, ама за квартирна кражба много ще ме одруса съдът! Ще кажа, че съм варил ракия без акциз, става ли?
- Чакай да помисля... Колегата Петров колекционира такива, а пък той има много ценен екземпляр фалшификатор. Ако те сменя за него, мога да трампя фалшификатора с колегата Иванов, който пък ще ми даде квартирен обирджия... Става! - униформеният заговори на рамото си: - Колега Петров, чуваш ли ме!...
Заловеният отиде да покрие кончето, че захладня пред разсъмване.
