Ако не броим кучето, Бетовен не е бил тема на филм от 1994-а. Тогава Гари Олдман направи една от безсмъртните си роли, изигравайки гения в "Безсмъртна любима".

Актуалното начинание по темата носи заглавие "Партитурите на Бетовен". Филмът се появи за пръв път на миналогодишната Киномания. Като изключим прекрасната музика, която си е все същата от 200 години насам, творбата на режисьорката Агниешка Холанд е пипнат и достоен костюмен филм - вярно, малко скучноват, но това са рисковете на жанра.

"Партитурите на Бетовен" не е точно биография: той разказва само последните месеци от живота на гения, отделяйки 10 минути само за пресъздаването на първото живо изпълнение на 9-ата симфония. Холанд и нейните двама сценаристи се отнасят с нужния респект към биографията и творчеството на Лудвиг ван Бетовен. Ед Харис е в ролята на глухия гений, а бившата хубава Елена от "Троя" - Диане Крюгер, се превъплъщава в усърдна преписвачка на ноти и негова последна спътничка и муза.

Копистката на ноти Ана Холц не е действително съществувала личност, а комбинация поне от две биографии. Действието се развива в 1824 г., последната от живота на композитора, непосредствено преди премиерата на Девета симфония.

По своята динамика и платонична интимност историята напомня "Момичето с перлената обица", за художника Вермеер. "Партитурите на Бетовен" обаче далеч не е толкова филигранно произведение на изкуството, а немкинята Крюгер е далеч от финеса на Скарлет Йохансон.