Българинът Димитър Динев превзе в събота вечер с пиесата си "Домът на съдията" (Das Haus des Richters) един от най-авторитетните европейски театри - виенския "Бургтеатър", наричан още театралния Олимп на австрийската столица и изобщо на Стария континент. След успеха на романа си "Ангелски езици" (Engelszungen) и сборника с разкази „Светлина над главата" (Ein Licht uuber dem Kopf), донесли му престижни литературни награди, той бе поканен специално от "Бургтеатър" да напише за тях драматургична творба.
"Домът на съдията" е съвременен поглед върху античния мотив за Минотавъра и създаването на лабиринта. В пиесата Минос е справедлив австрийски съдия, който се срамува от сина си чудовище и наема гастарбайтера Дедал да построи за изчадието къща без излаз. Покрай строежа се завихрят множество заплетени ситуации, но с модерна мъдрост, присъща за майсторството и професионализма на големите руски реалисти, и с много комичност Динев успява да разкаже една мистична история за свободата - свободата на творците, свободата в любовта и връзката й с предателството, пише в рецензия за пиесата "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Първоначално от драматургичната основа се заинтересувал режисьорът звезда Андрея Брет, но поради заболяване с режисурата се заел швейцарецът Никлаус Хелблинг, който през миналия сезон постави с огромен успех опуса на Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита".
"Домът на съдията" е третата пиеса на емигриралия през 1990 г. в Австрия възпитаник на пловдивската немска гимназия. Преди месеци с голям успех в театър "Рабенхоф" мина премиерата на "Кожа и небе", за чийто текст авторът Димитър Динев е номиниран за нашия "Аскеер" за драматургия.
Бе ти хубаво го пишеш Димитър, ама той явно от срам ли от що ли си се назовава Димитре /Dimitre/. Тва е такова самозабравило се и арогантно говно , дето еша си няма!
Плю, плю, рева, дриска, сра срещу България, дордето некои български издателства не се навиха да издават писаниците му. И тогава смени тона - въри му чети сега интервютата за България, па ги сравнявай с предишните.
Аз лично предпочитам да прочета пет изречения от Деян Енев - защото знам, че са написани отвътре - отколкото недомислените бълбукания на таа майничка.
Деяне, не си слизай от нивото и подбирай за кого пишеш дописки във вестника.
Жалко, че в един Театър където поставят Томас Бернхард и Елфриде Йелинек са са пообръкале малко.