Драги радиослушатели и скъпи сънародници, ето че и моята работа порасна - здравейте, аз съм вече вашият кореспондент! Корпунктът си остава в семейството, тъй като Киркор, въпреки че го уволниха, си остава мой съпруг и ще ми помага така, както аз на него досега. А беше уволнен, защото тръгнал, горкият, да пита по разни инстанции защо в листите за евродепутати на българските партии не фигурира нито едно арменско име. Казвах му: Киркоре, недей пита, недей, че ще си навлечеш беля, обаче той не, та не... И ето докъде се стигна - аз да съм ваш пратеник.

Ако някой ваш роднина, драги радиослушатели и скъпи сънародници, ви каже, че най-голямото гайле на управляващата тук Българска социалистическа партия и нейния млад лидер са предстоящите избори за евродепутати, то този ваш роднина, директно му го кажете, нищо не схваща, а дори и да схваща, не проумява политическата обстановка. А истината е, че на местните социалисти не им е първото гайле датата 20 май. Ами да, много важно дали 6, 7 или 8 депутати от тях ще седнат на европейските банки. И с тях, и без тях - все тая.

Киркор, неотървал се още от кореспондентския си навик, вика - главното им гайле са тазгодишните кметски избори, така го кажи в ефира, вика. Викам му - и това не е, Киркоре.

Киркор пак - добре де, главното е дали ще има или няма да има извънредни парламентарни избори тази година, така го излъчи, вика. Викам му - и това не е, Киркоре.

Тогава Киркор вика - ми като знаеш толкова - вика, - що не станеш политичка, трясна вратата и отиде да си пие ракията с нашия поп на "Солунска". И ме остави сама с микрофона и бележника.

А за мен, драги радиослушатели и скъпи сънародници, най-голямото гайле на тукашните социалисти, затова и озаглавих излъчването си "Тревожни априлски сърца", е предстоящият Празник на труда. Първи май!

В годините, откакто сме тук с Киркор, социалистите правеха едни такива митинги, а после едни такива шествия, сещате се, като на 7 ноември у нас - от един площад, та до един софийски парк. После, дали поради обективни, дали поради субективни причини, взеха, че се отказаха - първо от митингите, после и от шествията. И взеха направо да се събират в парка, на няколко поляни. Тази година обаче щели да се събират само на една поляна, по-мънинка една. С малка сбирчица на нея. Усъмних се аз обаче и взех, че набрах по телефона шефа на софийската градска социалистическа организация. Да го питам - защо, аджеба, така, че в кореспондентския корпус нещо се носи мълва, че той се бил притеснявал от тази сбирка, да ни би да го освиркат, да му подвикват обидни съкращения. А той ми вика - няма такова нещо, госпожо, от нищо не се притеснявам, аз и без това по това време ще бъда в чужбина, от какво да се притеснявам. Викам му - да се обадя на премиера, дали той ще бъде на сбирката, а той - ами обадете му се, не му знам плановете, може и да бъде...

Хайде, дочуване, драги радиослушатели и скъпи сънародници, телефонът ми звъни, може пък да е премиерът. Ако е той, в следващото предаване ще ви информирам за нашия разговор.