Президентът Владимир Путин, съпругата му Людмила, вдовицата Наина Елцина и дъщерята Татяна (от ляво на дясно) на опелото в храма "Христос Спасителят" |
На церемонията присъстваха семейството на Борис Елцин, руският президент Владимир Путин, премиерът Михаил Фрадков, членове на правителството, бившият президент на СССР Михаил Горбачов. България бе представена от бившия президент Желю Желев. Там бяха бившите президенти на САЩ Джордж Буш-старши и Бил Клинтън, бившият премиер на Великобритания Джон Мейджър. Бившите президенти на Украйна Леонид Кравчук и Леонид Кучма, президентите на Казахстан Нурсултан Назарбаев и на Беларус Александър Лукашенко също дойдоха да се простят с покойника. На опелото и погребението можеха да се видят още германският държавен глава Хорст Кьолер, еврокомисарят по външните отношения Бенита Фереро-Валднер, Йоркският херцог Ендрю. Експрезидентите на Финландия Мауно Койвисто и на Полша Лех Валенса, както и бившите премиери на Канада Жан Кретиен и на Италия Джулио Андреоти също дойдоха да се сбогуват с Елцин.
След края на опелото траурният кортеж премина по улиците на Москва. Начело бе бронетранспортьор, който теглеше оръдейния лафет с ковчега на бившия руски президент. Отзад вървяха роднините и близките на Борис Елцин.
На самото Новодевичево гробище бяха допуснати само стотина близки на покойния. Спускането на ковчега бе съпроводено с траурен залп и руския химн.
Това бе първото погребение на руски държавен глава по църковен канон от 113 години. Смъртта на Елцин стана повод за възраждането на една забравена традиция, коментираха руските медии. Последното подобно погребение бе на руския цар Александър III през 1894 г. А последното гражданско погребение на държавен глава бе на 13 март 1985 г., когато почина предпоследният съветски лидер Константин Черненко.
Хиляди дойдоха да се простят с Борис Елцин в храма "Христос Спасителят" в Москва, който бе възстановен по негово нареждане. |
Оценки
Беше човек канара,
човек епоха, който не приличаше на никой друг... Силен, властен, деспотичен. И същевременно съвсем земен, човек със свои съмнения, който понякога изглеждаше странно и дори трогателно, обобщава руският в. "Труд". Животът на Елцин събра неща, несъвместими на пръв поглед - от общонародно обожание до активно отрицание на повечето хора в Русия. Съдбата му е като на всички истински реформатори - да остане в историята, но без да бъде признат от съвременниците си, коментира "Независимая газета".
Русия плаче и недоволства
след смъртта на Елцин, изтъква френският в. "Либерасион". Малцина са онези, които помнят, че без реформите на Елцин хората може би нямаше така свободно да спорят по негов адрес в интернет, нито щяха да имат толкова компютри, посочва френският всекидневник.
Герой на своето време,
гласи коментарът на Нина Хрушчова, внучката на бившия съветски лидер Никита Хрушчов, публикуван в австрийския "Дер Щандарт". Борис Елцин бе уникален, в качеството си на първия демократично избран лидер той бе първият руски президент, който предаде властта доброволно.
човек епоха, който не приличаше на никой друг... Силен, властен, деспотичен. И същевременно съвсем земен, човек със свои съмнения, който понякога изглеждаше странно и дори трогателно, обобщава руският в. "Труд". Животът на Елцин събра неща, несъвместими на пръв поглед - от общонародно обожание до активно отрицание на повечето хора в Русия. Съдбата му е като на всички истински реформатори - да остане в историята, но без да бъде признат от съвременниците си, коментира "Независимая газета".
Русия плаче и недоволства
след смъртта на Елцин, изтъква френският в. "Либерасион". Малцина са онези, които помнят, че без реформите на Елцин хората може би нямаше така свободно да спорят по негов адрес в интернет, нито щяха да имат толкова компютри, посочва френският всекидневник.
Герой на своето време,
гласи коментарът на Нина Хрушчова, внучката на бившия съветски лидер Никита Хрушчов, публикуван в австрийския "Дер Щандарт". Борис Елцин бе уникален, в качеството си на първия демократично избран лидер той бе първият руски президент, който предаде властта доброволно.