Секретарят на комисията по досиетата Румен Борисов (вдясно) показва най-дебелото досие - на кандидата за евродепутат от ДПС Юнал Лютфи, под доволния поглед на шефа си Евтим Костадинов. |
Двама от тях са в списъка на левицата - евродепутатът Евгени Кирилов и арабистът Боян Чуков. Останалите са Георги Белчев от ССД (който ден по-рано бе спешно заменен с Милан Миланов), Севдалин Атанасов от Зелената партия, Кръстьо Петков от "Граждански съюз за нова България" и последният в листата на ДПС Юнал Лютфи, чието досие стана публично достояние още преди години. Подозрения имало и за още един кандидат-евродепутат, но тъй като не са намерени достатъчно убедителни доказателства, името му бе запазено в тайна. Преди няколко дни НДСВ пък изобщо изличи от листата си Иван Иванов, след като се получи информацията от ДКСИ, че има картонче.
Две от досиетата - на Севдалин Атанасов и Георги Белчев, са били унищожени през 1990 г. по заповед на тогавашния вътрешен министър Атанас Семерджиев. За първи път стават известни и имената на оперативните ръководители на шестимата.
От справката на комисията по досиетата става ясно, че Евгени Кирилов е сътрудничил едновременно на три управления - Първо и Второ главно на ДС, а през 1972 г. е проучван за работа във военното разузнаване. Агентурният му псевдоним е Манчев. В работното му досие се съдържат собственоръчно написани документи, докладни записки от оперативния му ръководител, данни в регистрационните дневници на ДС.
Боян Чуков пък е бил щатен сътрудник в научно-техническото разузнаване при Първо главно управление на ДС. За разузнавач е назначен през 1980 г., после изкачва йерархичната стълбица до зам.-началник отделение в Първо главно, но през 1991 г. е уволнен по разпореждане на тогавашния военен министър. Според запознати с материалите агентурната му биография говори за висок професионализъм в защита на националните интереси. Членове на комисията обясниха, че Чуков и Кирилов не са се занимавали с доноси.
За разлика от Юнал Лютфи, чието досие е най-обемисто и съдържа внушителен брой разписки за получени пари срещу донесения, издадоха запознати. През 1965 г. Лютфи е привлечен като секретен сътрудник от военното разузнаване. Две години по-късно личното му работно дело е прехвърлено към контраразузнаването. В папките се съдържат документи до февруари 1991 г. Лютфи е с два псевдонима - Мурад до 1985 г. и Сидер след това.
Синдикалистът Кръстьо Петков е бил агент на военното разузнаване под псевдоним Еленков. В личното му дело има собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество, документи от оперативния му ръководител и акт за изразходване на пари за специални нужди. От 1988 г. с него не са провеждани срещи и затова три години по-късно, през 1991 г., има предложение да бъде изоставен като сътрудник. Петков е водач на листата на "Граждански съюз за нова България".
Данните за агентурното минало на Севдалин Атанасов са по-оскъдни. Той е сътрудничил на бургаската структура на ДС под псевдоним Калин от 1987 г., а името му фигурира върху картонче и в регистрационния дневник. От опосканото досие на Георги Белчев се разбира, че през 1984 г. е вербуван за агент от IV разузнавателно управление на Софийско градско управление на МВР с псевдоним Боби. Името му е върху картонче и в регистрационния дневник.
В папките на шестимата може да надникне всеки по надлежния ред, тъй като вече не са класифицирана информация, обясни шефът на комисията по досиетата Евтим Костадинов. Той увери, че върху членовете на органа не е оказван политически натиск.
----
ЗА ПОСЛЕДНО
Гражданите могат да предават нелегално изнесени досиета до 5 май. След тази дата вече ще носят наказателна отговорност.
Законът за досиетата не е лустрационен и оттук нататък уличените във връзки с комунистическите служби трябва сами да решат дали да се оттеглят. Членове на комисията препоръчаха всички те да бъдат извадени от листите, за да не тегне сянка на съмнение върху репутацията им.