В Библията е казано, че има време за събиране на камъни. Казано е също, че има време за разхвърляне на камъни.

"А когато жена ти има рожден ден, е време за подаряване на камъни!" - библейски мъдро си помисли Данаил Драганов и натисна звънеца.

Марчела отвори вратата. Беше прекрасна, както винаги. Не вратата, а Марчела. В това момиче имаше нещо от детската прелест на Клаудия Шифер и от дивия сексапил на Наоми Кембъл.

Данаил Драганов се изкашля театрално, после извади от джоба си миниатюрната кутийка и я поднесе с изискан жест.

- Честит рожден ден! От името на партийното и профсъюзното ръководство!

Това беше една от редовните му шегички, измислена още по тоталитарно време, но жънеща успехи до ден-днешен.

Марчела бурно се хвърли на врата му.

- Ах ти, Мечо! Какво си ми донесъл днес? Бързо казвай!

После отвори кутийката, погледна пръстена в нея и глезено се нацупи:

- Мечо! Защо пак изумруд бе, Мечо! Пак изумруд! Защо?!

- Защото отива на очите ти, глупаченце! Ей затова! - нежно изръмжа Данаил и уморено се отпусна в най-близкия фотьойл.

- Но, Мечо! - скочи на коленете му Марчела. - Нали знаеш, че предпочитам диаманти!

Това вече наистина започваше да го дразни.

- Диаманти! - изсумтя той. - Само диаманти са ти в главата! А колко поскъпнаха диамантите, не питаш! И как се оправям с едната гола заплата, също не питаш!

- О-о-о, Пухчо! - нежно го целуна Марчела. - Аз само казах, пък ти!... У-у-у, колко си лош!...

- Ама не може така бе, Марчелче! - освободи се от прегръдката й Данаил. - Не може така! Забравяш в какво време живеем! Криза! Рецесия! Инфлация! Диамантите поскъпват!Визоновите палта поскъпват! Мерцедесите - и те поскъпват! Ми трябва да се простираме според чергата си, бе мааму стара! Не може всеки ден диаманти! Виждаш, като вол работя, обаче не може!

Марчела кокетно премрежи поглед. Котешките й очи заблестяха под миглите като изумруди.

- Като вол ли работиш? - палаво се закиска тя. - Само като вол ли? А не искаш ли да поработиш и като бик?

После го хвана за ръка и го помъкна към спалнята.

След три часа Данаил Драганов слезе от раздрънкания икарус и отключи вратата на дома си.

- Върна ли се? - попита жена му от кухнята.

- Върнах се, Сийче! - уморено отвърна той и заразвързва обувките си. - Ела!

Когато жена му дойде, той извади от джоба на якето си омачкан пакет и с изискан жест й го поднесе:

- Честит рожден ден! От името на партийното и профсъюзното ръководство!

Сийка с опитна ръка опипа пакета.

- Кво си купил бе, Данчо? Боб ли?

- Боб! - отвърна той. - Добруджански!

- Защо бе, Данчо? Много е скъп, беее!

- Знам, че е скъп! - въздъхна Данаил Драганов. - Обаче рожден ден имаш все пак! Не мога да се прибера без подарък!

Жена му продължаваше машинално да мачка пакета с боб.

- Кажи де, кажи! За колко го взе?

- Мани, не питай! - отвърна той с крива усмивка. - Останах с три лева до края на месеца.

И си помисли: "Слава Богу, че оная... Марчела съществува само в мечтите ми!"