В България най-постоянното нещо са промените. И всяка промяна укрепва постоянното.

Сменят се партиите на върха на властта - властта все същата.

Сменят се физиономиите в политиката - политиците все едни и същи.

Сменят се лозунгите - резултатите все едни и същи.

И все пак - променя ли се нещо в България или не? Но това е твърде общ, национален и следователно прекалено сложен за нас въпрос. Затова да слезем по-надолу, в бита.

Откакто се помня, а това не е отскоро, нашата улица е надупчена като обратната страна на Луната. И което е най-перверзно, дупките се местят - днес се пазиш от дупката, в която си паднал вчера, като я заобикаляш, и падаш в дупка, която поразително напомня нея както по форма, така и по ръбове и болезнени издутини.

Правени са опити - дупка бива белязана и след това се наблюдава от доброволци. На другия ден се получават десетки съобщения от най-различни части на града, че дупката е забелязана там и за доказателство се пращат снимки на дупката, проби от нея и медицински свидетелства на паднали вътре граждани.

Интересни неща се случват на хората, паднали в български дупки.

Заедно със съответната дупка мнозина са се преместили в пространството - ходиш по улицата в еропейски град, падаш в дупка и като излезеш, се оказва, че си в Ориента.

Налице са и множество премествания във времето - падне човек в началото на XХI век, а като излезе, векът е ХVIII, най-много ХIХ. И то не навсякъде.

За нашите дупки не е проблем да направят промени и в самата същност на човека - придвижва се по улицата автомобилист, пропада в дупката и излиза оттам заклет пешеходец, поне докато оправят колата му.

Така е то в България, страната на най-постоянните промени, хубаво е тук, защото знаеш - дали ще е дупка или политик, с него няма да скучаеш.