Да излезеш на глава с банка не е лесно. Но не е и невъзможно. От сравнително скоро работят две звена, които могат да се озоват в помощ на потребителя при проблем. Структурите обаче се занимават само при платежни спорове и въпроси около потребителски заеми. От работата им досега човек може да си направи два извода - гражданинът масово е в неведение за тяхното съществуване и, второ, от тях има голяма нужда. Още по-хубаво ще е, ако подобни структури и специални закони имаше и за други банкови продукти, например ипотечните кредити.

Допреди година и половина гражданинът можеше да се оплаква от действията на банките или пред самите тях, или направо в съда. При доста казуси, естествено, тези пътища не отвеждат до никъде. Например, ако банка откаже доброволно съдействие по спор за някоя такса, немислимо ще бъде клиентът да се отнася до съда при цялата върволица от разходи, нерви, време, които съпровождат българското правосъдие.

Картината днес нямаше да е по-различна, ако по силата на евростремежа си България не беше длъжна да напише два закона, които дадоха рамо на крехкия пред мощта на банките гражданин. Евросъюзът поиска закон за паричните преводи и електронните платежни инструменти, с който се създаде Помирителна комисия за платежни спорове. Поиска и закон за потребителския кредит, по силата на който Комисията за защита на потребителите мигом бе натоварена да полага специални грижи за клиентите на банките. За жилищните кредити, уви, подобни евроизисквания не се появиха, така че властите решиха да не се морят да правят нещо по-специално и в тази посока.

Първият и най-работещ съвет при всяко вземане-даване с банка е договорът задължително да се прочете внимателно, преди да се подпише. Редица жалби на гражданите се оказват неоснователни тъкмо защото са сложили подписа си под документ, срещу чиито клаузи впоследствие протестират. Но не е за пренебрегване и фактът, че за куп банкови продукти потребителят много рядко би могъл да повлияе в свой интерес върху клаузите на договора. Да не говорим, че практиката недвусмислено показва, че има и немалко случаи, в които банките откровено нарушават законите с клаузи в договорите и очевидно има нужда от по-гъвкав механизъм за контрол.

Двете звена, които предлагат по-леки процедури за уреждане на разногласията клиент-банка, страдат от своята неизвестност. Помирителната комисия по платежни спорове например, която се председателства от Българската народна банка, е получила едва 6-7 възражения през цялата минала година и около 20 през първото тримесечие на настоящата.



Най-често хората се жалват заради източване на дебитните им карти



"Държателите на картите се оплакват, че от сметките им са теглени суми, без те да са ползвали картите. В повечето случаи това се дължи на използване на подправена карта и заснет ПИН", обяснява председателят на комисията Димитър Ананиев. В такива случаи и банката, и клиентът твърдят, че са били добросъвестни.

"Когато и двете страни нямат вина, част от загубите, но не повече от 300 лв., понася държателят, а всичко над тази сума по закон е за сметка на банката", обяснява Ананиев. Но чл. 33 от Закона за паричните преводи дава право на държателя на картата при подобна кражба да получи дори цялата сума от банката при определени условия.

Когато трябва да връщат суми, банките обикновено се дърпат и казват, че няма да платят. Ако обаче след това потърпевшият се обърне и към комисията, тя обикновено успява да реши спора компромисно - 300 лв. за сметка на лицето, а останалите банката вади от касата си. Един от последните случаи, които комисията е разглеждала, е за източени 1230 лв.

Напоследък се увеличават жалбите заради непристигнали парични преводи в чужбина по системите МoneyGram и Western Union. След проверката се оказва, че българските посредници на компаниите - банки и финансова къща - са направили превода, но въпреки това в чуждата държава парите не са изплатени на получателя. Една от фирмите в общите си условия е записала, че не носи отговорност за суми над 500 долара, а българският клиент е превел около 3000 евро, за да купи кола в Германия. По нашия закон компанията носи отговорност независимо от договора, стига щетата да е умишлена или да е причинена поради груба небрежност. В другата страна обаче регулацията може да не е такава и клиентът да понесе щетите. Ако нарушението се окаже в чужбина, както в конкретните случаи обаче, комисията не може да направи почти нищо. Клиентът трябва да се обърне към подобен орган в чуждата държава или към съда.

За неправилно събрана такса за паричен превод комисията досега е имала само 1 спор. "Потребителите обикновено не знаят какви са таксите, нито пък как да си търсят правата - каквото им кажат банките, това изпълняват", обяснява Ананиев.



Най-честите оплаквания в Комисията за защита на потребителите



пък са за лихвите при забавяне на вноските по кредита и за твърде високи такси за предсрочно погасяване. По тези два въпроса до средата на април са получени 17 жалби, 4 от които - неоснователни. Новият закон за потребителския кредит реално работи от октомври м.г. се отнася за заеми от 400 до 40 000 лв., но не важи за ипотечните кредити.

"Основното нарушение, за което получаваме жалби, е, че когато потребителят закъснее с вноската по заема, банката му начислява лихва, която е по-висока от законната", обяснява Емилия Елчинова, директор на "Контрол на пазара" в КЗП. За законна се смята лихвата, която на годишна база се състои от основния лихвен процент, който например за април е 3.68%, плюс 10%. Ако закъснението е 1 ден, законната лихва в случая ще бъде 0.038%.

Другото оплакване е, че таксата, която трезорите събират при предсрочно погасяване на заема, надвишава тази в закона. А тя е равна на тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите (ГПР), начислен върху остатъка от кредита. ГПР показва истинското оскъпяване на заема, т.е. не само лихвата, но и всички такси и комисиони, които събира банката.

При такива нарушения комисията съставя акт на банката или на лизинговото дружество и ги глобява. Парите обаче отиват в бюджета, а потърпевшият гражданин пие студена вода. Често комисията съдейства банката доброволно да върне на човека надвзетата сума и винаги досега е успявала. "Ако не е доволен, потребителят може да си уреди спора и по съдебен път", казва Елчинова.

Друга "хитринка", за която гражданите също могат да сигнализират в КЗП, се упражнява в търговските вериги. В брошурите за стоките на разплащане или на лизинг не се посочва точният ГПР за стоката, а е записан диапазон - например от 15% до 25%. От КЗП обаче обясняват, че процентът трябва да е точно число и да се изчисли за конкретния продукт. Информацията трябва да стои до всяка стока в магазина, която се предлага на разсрочено плащане или на лизинг.

Всяка реклама на кредит, дори ипотечен - независимо в какъв размер, пък непременно трябва да съдържа ГПР, а не само лихвата, обяснява Мариана Братанова, директор на "Защита на икономическите интереси на потребителите" в КЗП. За първите шест месеца от действието на закона са направени 50 проверки именно по този повод и са наложени 15 глоби, които тръгват от 1000 лв. Според експертите от комисията вече почти не се срещат реклами на заеми, които посочват лихва без цялостното оскъпяване, т.е. ГПР.



Неравноправните клаузи в договорите са друга уловка,



в която често може да попадне клиентът. Когато ги открие, по закон КЗП не може да наложи глоба, а дава препоръки банката да отстрани от общите си условия въпросната клауза. Ако трезорът се заинати и откаже да го направи, комисията може да заведе колективен иск пред съда. Подобна договорка е отстранена успешно наскоро. Става въпрос за изискване на банка клиентът, който тегли заем, негов поръчител или съдлъжник да няма право да завежда съдебни дела срещу трезора по какъвто и да е повод. А това е крещящо груб опит за навлизане в поле извън закона.

Хубаво е гражданите да не забравят, че имат доста права по закона и могат да ги използват. Такава е например възможността да не платят и лев за лихви, такси или комисиони по потребителски заем - включително кредитна карта, лизинг и др., а да върнат само главницата. Това може да стане, ако например банката или лизинговото дружество не е уведомило потребителя за всички условия по кредита, преди договорът да бъде сключен. Решението се взима от съда.



ЗА КОНТАКТ

Спорове, по които Помирителната комисия може да помогне, са за извършване на банкови и други парични преводи, за издаване и използване на банкови карти, но не и за кредити или за банкови сметки. Първо обаче клиентът трябва да се обърне към банката, комисията е втората инстанция. Цялата процедура отнема 2-3 месеца, а производството е безплатно. Възраженията могат да се пращат на адрес: София 1000, пл. "Славейков" №4А, Комисия за защита на потребителите. Телефоните са 9330 577 и 9145 1277.

Комисията за защита на потребителите пък помага по всички въпроси, които се регулират от Закона за потребителския кредит. Телефонът на потребителя е 0700 111 22, а сайтът на комисията е http://www.kzp.bg.