Обикновено се смята, че когато някой се прозява, значи му се спи или му е скучно. Това обаче не винаги е така.

Многобройни изследвания на учени от Великобритания показват, че при състояние на сънливост, умора или скука процесите на задържане в главния мозък преобладават над процесите на възбуждане. В резултат на това се забавят някои функции на организма, в това число и дишането. То става рядко, слабо, в кръвта се натрупва въглеродна киселина и други продукти на обмяната на веществата. Те провокират прозяването, въздействайки на дихателните центрове в главния мозък.

Прозяването позволява да се попълнят запасите от кислород в организма, активизира кръвообръщението, прояснява разума, способства за доброто функциониране на слъзните жлези и при това твърде сухите очи се овлажняват. Прозяването отпуска мускулите на слепоочията, челюстите, главата, лицето, шията, раменете и дори корема, подобрява настроението и повишава общия тонус.

При прозяването най-много се напрягат челюстните мускули, а те оказват пряко въздействие на зрението. Прозяването е полезно и за тези, които страдат от бруксизъм (т.е. скърцат със зъби, когато спят). През деня те трябва многократно да се прозяват, правейки дълбоки вдишвания и шумни издишвания, тъй като това премахва мускулното напрежение в челюстта.

При летене в самолет от разликата в налягането заглъхват ушите. Тъй като кухината на средното ухо на евстатиевата тръба е свързана с глътката, прозяването изравнява налягането.

Не винаги прозяването означава и скука или сънливост. Специалистите, работещи с летци изпитатели и парашутисти например отбелязват, че преди поредното излитане много от тях започват да се прозяват.

В ситуациите, свързани със силно емоционално напрежение или опасност, самопроизволно се включва защитният механизъм: човек инстинктивно замира, затаил дишането. И тогава отново се включва другият механизъм - прозяването, което трябва да компенсира липсата на кислород.



-------------------------

Страницата е подготвена със съдействието на http://www.zdrave.bg