България записа заслужен, но и изненадващ успех в третото си участие на "Евровизия". Песента на Елица и Стунджи "Вода" се класира на престижното пето място в Европа, в конкуренция с над 40 държави.

Спечели Сърбия. Драматичната балада на Мария Шерифович "Молитва" бе изключително добра и професионално поднесена, макар видът на изпълнителката да извиква недвусмислени въпроси относно половата й принадлежност. Същото важи и за подгласничката й - Верка Сердючка от Украйна, с пародийната Dancing Lasha Tumbai. Зрителите обаче с изненада разбраха, че "украинският Азис" не се взима насериозно като костинбродския си събрат, ами при него всичко е ирония и авторефлексия.

Обявяването на гласовете страна по страна обясни успеха на сърби и украинци: за Шерифович са гласували масово в бившите югорепублики, а за Сердючка - руснаци и екссъветските страни. Същото е и обяснението е за третото място на Русия, което е напълно неоправдано - "Серебро" не са никакви певици, песента им е вторична, а имиджът "перверзни гимназистки" се изтърка още с "Тату". Още по-малко място в петицата заслужаваха турчинът и неговият слаб кючек - ала милионите съседски гастарбайтери в Германия, Холандия, Франция не спяха.

Точно затова и петото място на "Вода" е забележителен успех - нямаме си нито бивши републики, нито компактни имигрански маси. Най-здраво за България се гласува в Гърция, Кипър и Испания. Слаба подкрепа получихме от изселниците в Турция, въпреки тупането в гърдите на Доган.

Изпълнението на Стоян и Елица на живо бе по-добро от това на полуфинала, макар отново да отстъпваше на студийното. А инсинуациите, че песента им е крадена от "Джуно Риактър", са чиста злоба и национален нихилизъм. Лидерът на британската техноформация Бет Уоткинс е този, който смело използва етнически - включително български - елементи още в албума си Shango от 2000 г. - далеч преди саундтрака на "Матрицата: революции", от който нашите уж били крали. Уоткинс вкарва фолклорните семпли в почти изцяло синтетична мелодия, докато Елица и Стунджи си свирят на "живи" инструменти и компютърният бийт е само фон за акустичното им представление. Толкова за самозваните защитници на авторските права.

Финалът затвърди мнението, че "Евровизия" е конкурс, вече тотално доминиран от балканските ритми и източния блок. В Топ 10 не проби нито една западноевропейска страна. Място в десетката намериха и комшиите от Гърция, бившите съветски републики Молдова, Армения и Беларус, плюс Унгария.

Представянето на унгарката Магди Ружа е една цяла отделна тема. Тя беше с най-хубавата песен, изпя я най-добре и въобще около изпълнението й витаеше онази атмосфера на полиран професионализъм, чужда на самодейното като цяло ниво на конкурса. Unsubstantial Blues преспокойно си се продава и в Америка, и във Великобритания. Талантливата маджарка обаче заложи на музиката си и представянето й на сцената бе твърде аскетично, а това не върви в тия читалищни вечеринки - показва го и името "евровизия", не е "еврозвук".

Място в десетката заслужаваха и безумно красивата грузинка, и рокбаладата на домакините от Финландия. Виж, парчетата на големите европейски държави и музикални пазари - Англия, Германия, Франция, Испания, бяха пълен резил и заслужено останаха в долната половина на таблицата. Последното, 24-о място е за страната, печелила най-много титли в историята на "Евровизия" - Ирландия.

И въпреки че резултатите от конкурса са до голяма степен плод на политически и етнически интереси, тази година те са по-скоро справедливи.

Следващото, 53-о издание на "Евровизия" ще е в братски Белград. Благодарение на достойното представяне на Елица и Стоян, българската песен догодина отива директно на финала, колкото и да е тъпа.