Седя си в хола, мърдам си пръстите на краката и изведнъж чувам иззад панела "Чук-чук! Чук-чук!" Чукане! Обаче не като на ремонт, тъжно едно такова и обречено някак.

Долепих ухо на тапета. Чукаше се откъм съседите до нас, разпознах празна консервена кутия от копърка върху 40-годишен панел.

- Комши, какво си се разчукал! - подхванах междусъседски отношения.

- Свобода! - отговори онзи иззад панела.

- Да не избързваме... - дистанцирах се.

- Недей така, комши! - проплака той. - Не си бил в затвор, не знаеш какво е!

Комшията покъртително запя "Арестантин, куче мръсно...", обаче го прекъснах:

- Какъв затвор?! Ще те вкарват на топло ли?!

- Вече са ме вкарали! Излежавам си присъдата у дома!

- Как у дома?! За какво?!

- За глоба - въздъхна той като един нов Едмон Дантес, известен още като Граф Монте Кристо. - Обмислят закон, ако гражданин откаже да плати наложената му глоба, да отиде в затвора. Сгащиха ме без билет в трамвая, не платих глобата и ме окаушиха експериментално по новата система!

- Ама защо вкъщи?!

- Ами нали местата в нашите затвори така или иначе не достигат, затова замениха затвора с домашен арест - обясни ми той и пак извиси глас: - Свобода!

- Хайде сега, голяма работа, затворили са те вкъщи! Ще излежиш, ще мине.

- Ти не знаеш какъв ужас е да си затворник у дома! Бастилията и каторгата са песен в сравнение с моето наказание!

Замислих се прав ли е, или не е прав. После споделих впечатленията си:

- Комши, като ходих преди малко до бакалницата за бира ми се стори, че всичко у вас е нормално, като изключим надзирателя садист, когото забелязах да пази край входната врата.

- Това е тъщата! - измуча той. - Назначиха я на граждански договор да ме надзирава и да ми кълве дроба! Свобода!

- Поне нямаш съкилийник да те тормози.

- Имам! И жена ми има неплатена глоба! - той сниши глас. - Тормози ме! Кара ме да мия чиниите, да чистя с прахосмукачка, да поправям разни работи! Това в европейските затвори го няма! Това и в азиатските затвори го няма, комши!

- Чудя се как издържаш - успокоих го, умело прикривайки злорадството си.

- Не издържам! Опитах да избягам от затвора, през балкона, към вас, но се оплетох в простора, който палачите бяха опънали, за да си сушат изпраните бикини!

- Ще опишеш историята си в роман и в телевизионен сериал!

- Ако издържа... - гласът му се прекърши за момент, после отново набра сила. - Добре, че е детето, та внася в затвора контрабанда ракия от мазето! Обаче пък ми съдира кожата, продава ми я по 10 лева литъра! Това моят син! Това моята ракия! Свобода!

- Вярвам, че правозащитните органи ще обърнат внимание на твоя покъртителен случай, комши! Само имай търпение!

- Ще ги алармираш ли за ставащото в самото сърце на Европа? - попита с надежда той.

- Веднага отивам, комши, нямай грижа! - намигнах на красавицата от стенния календар за миналата година.

Той запя песента на Стинг "Free, free..." по мелодията на "Шест кокошки", а пък аз отидох за още бира...