"Само небето е граница на възможностите ни!" С това клише на самочувствието вратарят-герой на "Севиля" Андрес Палоп обобщи настроенията и намеренията на андалусийци след спечеления финал за купата на УЕФА срещу "Еспаньол". Момчетата на треньора Хуанде Рамос взеха трофея едва след дузпи, тъй като два пъти пропиляха гол аванс и продълженията приключиха при 2:2. В редовните 90 мин. на ст. "Хемпдън парк" в Глазгоу пък резултатът бе 1:1, въпреки че от 68-ата мин. "Еспаньол" игра с човек по-малко.

С успеха "Севиля" стана първият тим след "Реал" (Мадрид) през 1986 г., който печели турнира в два поредни сезона. И си откри пътя към оформянето на исторически сезон, в който има шанс да завоюва безпрецедентните за испански отбор 3 купи - на севилци предстои финал за Купата на краля срещу "Хетафе", а в Примера дивисион тимът се движи 3-ти, на 2 т. от лидерите "Реал" и "Барселона" 4 кръга преди края.

"Постигнатото е героизъм - възкликна Рамос, първият треньор, взел купата на УЕФА в поредни години. - Но това е едва първата стъпка от нашите цели. Ще празнуваме малко, защото предстоят още две предизвикателства."

Вратарят Палоп, който спаси 3 от 4-те удара на "Еспаньол" от бялата точка, пък заяви: "Никой не може да спечели мач сам, особено финален. Разбира се, до края на живота си няма да забравя тази среща и тази купа. По-рано в турнира вкарах гол, спасих три дузпи на финала... Просто е невероятно!"

Съвсем естествено на другия полюс на емоциите бе треньорът на "Еспаньол" Ернесто Валверде, който като играч участва в предишния и единствен финал, игран от каталунския тим в Европа - през 1988-а пак за купата на УЕФА, пак загубен с дузпи, но от "Байер" (Л). "Жестоко бе пак да загубим така нелепо. Прибираме се с високо вдигнати глави, макар че с 11 победи и без загуба от 15 мача пак не вдигнахме купата", съжаляваше Валверде.