Редица обезщетения по Кодекса на труда (КТ) и по Закона за държавния служител (ЗДСл) не подлежат на данъчно облагане. Такива са например обезщетенията при уволнение по чл.222 КТ и чл.106, ал.2 и 3 ЗДСл. Това изрично е уредено в чл.19, ал.2, т.4 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).

Във връзка с приложението на този текст в практиката дълго време се спореше за изплащането на обезщетението по чл.222 КТ. В посочения член те са фиксирани в строго определени размери:

- при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което се остава без работа, но за не повече от 1 месец (чл.222,ал.1 КТ);

- при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца (чл.222, ал.2КТ);

- при прекратяване на трудовото правоотношение, ако лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца или за срок от 6 месеца (ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж) (чл.222, ал.3 КТ).

В чл.222, ал.1 КТ законът допуска обезщетението да се изплаща за по-дълъг срок, в който лицето е останало без работа, ако това е уредено в акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор.

Нещо повече, размерите на горните обезщетения (вкл. и на други - чл. 215, 218 и 225 КТ) могат да бъдат по-големи, ако това е уредено в акт на Министерския съвет или договорено в колективен или в индивидуалния договор (чл.228 КТ).

Въз основа на тези възможности можеше да се направи изводът, че обезщетенията се определят чрез нормативен акт или на договорна основа.

Главна данъчна дирекция бе наложила практиката, според която ако в колективен трудов договор е предвидено изплащане на парично обезщетение за срок по-дълъг от законноустановения в чл.222, ал.1 КТ - 1 месец и по-голямо обезщетение доходът, който се явява разлика между тях, подлежи на облагане.

Заради конкретниоспорване на цитираното становище и свързаната с него данъчно-облагателна практика Върховният касационен съд в свои решения постанови, че възможността да се уговори по-голям размер на обезщетението не променя правния характер на това обезщетение. Уговореното с колективния договор обезщетение се основава на КТ. То не е някакво друго, различно по своето правно основание, обезщетение. И това е така защото разпоредбата на чл.228, ал.2 КТ (в която е уредена възможността да се договаря по-голям размер на обезщетението) не е самостоятелна правна норма. Тя не урежда пряко права и задължения на страните, а препраща към други, но само по размера на обезщетенията.

Ето защо не само обезщетението с предвидения в закона размер, а и целият размер на обезщетението, т.е. и договорения с колективния договор, не подлежи на данъчно облагане по чл.19, ал.2, т.4 ЗОДФЛ.

С тези мотиви Върховният касационен съд приема, че удръжката на данък върху обезщетението поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, чийто по-голям размер е определен с КТД, е неправилно и незаконосъобразно (Решение N1005/19.06.2001 г., Решение N 1288/12.07.2001 г. на ВКС, 3-то Гражданско отделение и др).

В съответствие с тези влезли в сила съдебни решения и по инициатива на КНСБ, Главна данъчна дирекция издаде указание N24-00-1723/15.04.2002 г.q с което фактически прие решенията на Върховния касационен съд. Според тях:

1. Когато на основание чл.222, ал.3 КТ във връзка с чл.228 КТ на правоимащото физическо лице се изплати обезщетение в размер по-голям от предвидения в чл.222, ал.3 КТ, същото да се счита за необлагаем доход на основание чл.19, ал.2, т.4 ЗОДФЛ.

2. Аналогичен подход на данъчно третиране следва да се прилага и в случаите, при които:

- на основание чл.228, ал.2 КТ обезщетенията по чл.222, ал.1 и 2 КТ се изплащат в по-големи размери от предвидените в съответната правна норма;

- на основание чл.222, ал.1 изречение трето, обезщетението се изплаща за повече от един месец, доколкото във въпросната норма е предвидено, че с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.

Би следвало препоръчаният режим де се отнася и за обезщетението по чл.222, ал.2 КТ (обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест), тъй като и спрямо него чл.228, ал.2 КТ допуска изплащане в по-големи размери.