В нашия квартал най-беден беше Джонката. Ама беден, беден! Клошар човек. Обикаляше улиците, ровеше в кофите за боклук, събираше огризки и празни кашони. През лятото спеше в градинките, а зиме - в незаключените входове. Абе, бедност ви казвам!

Джонката износваше чужди дрехи.

Като умре някой от квартала, а ние сме малък квартал, познаваме се - роднините съберат, каквото е останало, и му го дават. Някой му даде риза, някой - яке, някой - обувки или маратонки... Защо да се хвърлят на боклука?

Случваше се понякога дълго време никой да не умира и Джонката оголяваше не като клошар, какъвто си беше, ами като суперклошар. Целият в парцали!

Но се случваха и добри дни за него! Гръмнат някого от махленските мутри. Или някой изведнъж забогатее, купи си апартамент в "Белите брези" и преди да се изсели, си изхвърли целия гардероб на тротоара.

И тогава Джонката тръгваше из квартала нагизден като манекен!

Гледаш го - обул маркови дънки, турил бейзболна шапка с емблемата на "Чикагските бикове", а като почина старият диригент маестро Хаджипопманолев, даже фрак облече и папийонка си върза!

Дааа, тежки преходни години! Много тежки! Аз например, нали съм пенсионер, едва ги преживях!

А Джонката не можа да ги преживее всичките. Легнал си една вечер в кварталната градинка, прегърнал случайно намерена бутилка водка и случайно срещнато улично куче и се приготвил за сън. Кучето било добричко - топлело го, но водката се оказала коварно менте и Джонката изстинал много. И окончателно.

И нали живеем в напрегнато и забързано време, ние в квартала мина - не мина година и го забравихме Джонката. Забравихме как е ровил из кофите и как е износвал чужди дрехи.

Обаче...

Обаче оня ден чета вестника и що да видя!

Майко мила и боже господи! Нашите депутати изпаднали до дереджето на Джонката! Чужди дрехи износват!

Търкам си очите, трия си очилата, пак чета - пак същото! Бе чужди дрехи, бе!

Народните избраници - пише във вестника - носят сака на Валентино!

Брех, мама му стара! Кой е тоя Валентин и кога е умрял, Бог да го прости, не знам, ама направо ми се доревава за тия момчета от парламента.

Затова ли - викам си - са учили, затова ли са се борили, затова ли по предизборни срещи са търчали, та сега чужди палтета да износват!

Чета по-надолу - още по-лошо! Палтенцето как да е - връхна дрешка! Ама то и ризите на гърба им не били техни! Те пък били на някой си Версаче!

А обущата пък на някакъв Хъш Пъпис! Леле, на хъшовете износват калеврите... Ами ако тоя хъш е имал гъбички на краката, а?!

Остави това, но вратовръзките, вратовръзките! Какво е вратовръзката? Едно парцалче! Да струва, да струва... Колко? Два лева да струва, не повече! А те и за вратовръзки явно нямат пари горките, щото във вестника пише, че носели вратовръзки на Гучи!

Затова значи, като ходят по света, никой никъде не ги уважава и все ги подритват!

Чета вестника и си мисля - добре, че не ми влезе муха в главата да ставам и аз депутат, та да се излагам пред съседите като Джонката! Лека му пръст и на него, горкия.