"Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица?"

Представяте ли си? Тръгва първолачето на училище с малка книжчица под мишница! Блажени години - образователната система е била млада! Не е имало ежегодни реформи. И МОН не е имало даже!

А сега? Всяка година, тъкмо улегнат страстите на едни родители около абитуриентските балове и кандидатстудентските изпити, започват мъките на други родители - как да си запишат детенцето хубаво, пиленцето любаво в по-свястно и по-правилно училище. Защото на свестните и правилните училища им е писнало от неграмотни първолаци! Иска да го запишат в първи клас, моля ви се, а едва-едва срича, не знае таблицата за умножение и не може да посочи на картата нито Сан Франциско, нито нос Хорн! Как да го запишеш такъв?!

И мамето и татето, а също бабата и дядото на кандидат-първокласника още от тригодишната му възраст се заемат да го подготвят. Четат и смятат заедно с него, частни даскали му наемат, плащат за английски и немски забавачници.

Но критериите за прием в началните училища с всяка година се повишават. Според запознати родители, пожелали анонимност, тази година предимство при записване ще имат дечицата, които умеят да четат, да смятат, да говорят чужд език, по възможност да свирят на някакъв инструмент, а пък ако са и добри спортисти - още по-хубаво!

Ако се замислиш - при подобни критерии май и не всеки родител би могъл да седне на първолашкия чин!

Какво ли в такъв случай предстои?

Нищо чудно след година-две без проблеми в първи клас да бъдат записвани само малчугани, които програмират, знаят наизуст Илиадата, рисуват като Леонардо, свирят на цигулка като Найджъл Кенеди, тичат по-бързо от Ивет Лалова, правят операции като Чирков и са нобелови лауреати за физика.

Въпросът е - за какво изобщо да ходят в такъв случай на училище? И какво трябва да знаят и умеят учителките им?

Май са прави тия от МОН, дето за последните седемнайсет години са закрили хиляда и седемстотин училища!