Абитуриентският бал е велико събитие, тъй като след този паметен миг силите на злото, които великият поет Христо Ботев заклеймява с незабравимото "А вий, вий сте идиоти!", вече не могат да гонят прогресивните младежи и девойки от дискотеките след десет вечерта. Душевният подем във връзка с този велик момент, радостта от разцъфналата зрелост, най-съкровените пориви в душата си, своята омраза към целия заобикалящ го бабариум, абитуриентът революционер и борец за народна свобода изразява, като възкликва: "Ех, майно льо, майно юнашка, и ти, либе мило хубаво!", както и споделя с майцe си, с първото и останалите си либeта, както и с другарите си по съдба: "Тежко, тежко вино дайте!" Това той прави не само поради болката от тежкия гнет, а и поради липсата в ония години на любимата на героя абитуриент бира в разфасовки по два литра, в която той дави мъката си с цел да забрави "туй що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава". Абитуриентският бал буди в душата на героя светли чувства и след него той гордо изпотрошава пейките, люлките и всичко, което става за трошене в някоя градска градинка, така както постъпиха в порива си към свобода и човешки правдини абитуриентите от 316-а софийска гимназия "Мара Отварачката". С подобни себеотрицателни постъпки лиричният герой на Ботев демонстрира своя бунт срещу закостенелостта на обществото и прави опит "от сън мъртвешки да го събуди".

Израснал в бедност, само с едно жалко телефонче в джоба, вярно Nokia, но без еквалайзер и допълнителен слот за МР3 и мултимедия, безхлебен, безцигарен и безбирен, абитуриентът - борец за народна свобода, възкликва в стихотворението "Борба": "В тъги, в неволи младост минува", а когато първото му либе с цел да го разсее от мрачната действителност надува суперхит, той прошепва с болка "Остави таз песен любовна - не вливай ми в сърдце отрова".

Външният образ на героя абитуриент е красив, вълнуващ и дотолкова привлекателен, че майка му, любувайки се на татуировките и пиърсинга му, с гордост възкликва: "Дете хубаво, писано, още шарено!"

И ето, идва великият миг на героичния сблъсък на абитуриента революционер с най-тъмните сили в мрачната днешна българска действителност: "дивака учител", стадото "вълци в овчи кожи" и изобщо всички тези квартални тъпанари - "кой продал брата, убил баща си". Яхнал кола с надут клаксон, сред крясъци и гърмежи на пиратки, вдигнал гордо чело, думнал поне две екстазита, подал се целият от страничното стъкло, размахващ преполовена бутилка "Джони" и вдигнал среден пръст не само към органите, а и към стадото "вълци в овчи кожи", което гледа стъписано от тротоара, той лети към бала и на "глас тича народен срещу врага си безверен", защото "сърдце му трепти - ще хвръкне"... А край него - либетата му, и те устремени натам, "де се гине, де се мре", и те подали се целите от колата, коя по сутиен, коя по без хич и също навирили среден пръст към околните - горди и пияни не само от напитъци, а и от това, че няма начин да не ги снимат в този им революционен вид и да не ги покажат по телевизиите или поне в някой вестник!

Горд от разцъфналата зрелост на новобългарския зрелостник, великият български поет Христо Ботев се провиква към хайдушкия Балкан: "Храни, горо, таквиз чада, дорде слънце в света грее, дорде птичка в тебе пее!"