Прав е бил Хераклит, че всичко тече. И вкъщи протече. Пукнаха се водопроводни тръби. Апартаментът ми заприлича на фонтан, а понеже уредбата не спря да дъни "Жълтата подводница", направо имах пеещ фонтан. Отворих прозореца за преливник, па скокнах навън - добре, че живеех на партера. Трябваше ми водопроводчик. И ей ме в офиса на единствената фирма в квартала.

- Няма проблеми! - усмихна ми се блондинка с вид на фолкдива. - Тия дни ще ви пратим специалист!

Обясних подробно и възможно най-спокойно, че апартаментът ми е препълнен с вода.

- Не сте единственият - отвърна. - Знаете ли колко къщи в страната са наводнени при последните дъждове?

Сведох засрамен глава, а тя все пак съчувствено ме посъветва да проявя разбиране, търпение и находчивост.

Взех думите й присърце. Купих си маска, шнорхел и гумен дюшек. Вечер надувах дюшека и го връзвах за полилея, за да не ме отнесе водата през прозореца. Сутрин надявах маската, захапвах шнорхела и се отдавах на активно спортуване. Накратко - чаках водопроводчика. И може да ви се стори художествена измислица, но той дойде.

- Как е? - попита, надничайки през прозореца. - Тече ли?

- Да. Комшията Ноев даже ми предложи ковчег - пошегувах се въпреки глупавото положение, в което се бях потопил.

- И при мен е така. Ако не тече, поне капе - потупа се по джоба специалистът, па се съблече и влезе.

Че като взе да ми рецитира стихове - все негови. Съвсем ме обърка. Голям поет, голямо нещо! Но заради пазарната икономика хванал чешмеджийския ключ. Тръбите не поправи, но поне се наслушах на лирика - час и половина нещо ми рецитира. Само веднъж, докато си поемаше дъх, рече в проза:

- Абе, както съм се накиснал, що не ми изтъркаш гърба, а?

Накрая ми благодари и обеща пак да намине, а аз се реших на друга крачка. Пуснах обява във вестниците и в интернет: "Продавам апартамент (опразване веднага) с басейн (без опразване)."

Първо ми телефонира бабичка, позамогнала се от реституцията. Попита дали в басейна има лечебна кал - стягало я лумбагото. Трябваше да я разочаровам.

После дойдоха сюрия малчугани. Членували в секция по плуване, но не разполагали с басейн. Абе подрастващи - пуснах ги.

След тях се появи управителят на съседния магазин "Жива риба".

- Слушай, приятел - вика, - доде ми стока, а нема де да я тура. Да знайш кви убави шарани са, от 4 кила нагоре!

Изпихме шише ракия, пуснахме шараните. И добре сторихме. В неделя имах гости, ловихме риба - кой каквото хване, си го плаща. Управителят - доволен. Обеща още тон и половина все убави шарани...

И поетът-водопроводчик ме споходи, удържа си на думата. Беше без инструменти, но си носеше кисе, сапун и хавлия. Да не ме вкарвал в разходи...

А в събота с приятели измайсторихме фенери от тикви и като се мръкна, организирахме феерична венецианска нощ - имаше и гондоли, и китари...

Междувременно окачих график на прозореца: понеделник - тренировки плуване; вторник - кану-каяк; сряда - водна топка; четвъртък - женска баня; петък - мъжка баня (тогава идваше и поетът); събота (вечерно) - венецианска нощ; неделя - прекрасен ден за шарановите рибки.

Засега всичко е добре. Въпросът е какво ще правя през зимата.... Та ако някой ви каже, че световното първенство по хокей на лед се провежда у нас, знайте, че наистина е у нас, т.е. вкъщи.

________

Редакцията честити на автора кръглата и почтена годишнина, която се навършва днес. Честит рожден ден, Васко!