От 1992 г. досега 9900 чужденци са поискали закрила от държавата ни. От тях 1584 са получили отказ, 1317 са със статут на бежанец, а 2317 са получили хуманитарна закрила. Това съобщи в парламента шефът на Агенцията за бежанците Бойко Антонов, след като парламентът прие окончателно новия Закон за убежището и бежанците. Най-много бежанци у нас има от Афганистан - 574.

Според закона чужденец, искащ или получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която е застрашен животът му. Това не важи за лица, които представляват опасност за националната сигурност.

Според закона видовете закрила са: убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Убежището се дава на преследвани лица заради убежденията. Статут на бежанец се дава на оня, който се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. Хуманитарна закрила може да получи този, който е принуден да напусне родината си поради заплаха за живота си, насилие или унизително отнасяне. Временна закрила ще се дава от МС в случай на масово навлизане на чужденци, принудени да напуснат страната си поради въоръжен конфликт. Президентът може да отнеме убежище, щом прецени, че обстоятелствата за неговото предоставяне са се изменили или отпаднали.

Предвиждат се и мерки "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до граница", "експулсиране" или "забрана за влизане в страната" - при опасност за националната сигурност или влязла в сила присъда за тежко престъпление.