Кабинет. Партиен шеф. Секретарката докладва, че е дошъл един мухльо. Пита да го пусне ли. Партийният шеф нежно я пляска по дупето, за да й напомни, че тя е назначена не за друго, а за да не допуска в кабинета мухльовци, които да отнемат ценното време на партийния ръководител.

Секретарката изтъква, че този е извънреден мухльо, изключителен мухльо и шефът ще се разтовари психически и емоционално, ако пообщува с него няколко минути...

След секунди мухльото е в кабинета. Наистина голям мухльо! Пристъпва смутено от крак на крак, цял изчервен.

Започва разговор.

Шефът пита вие по какъв въпрос. Мухльото отвръща, че по партиен. Какъв по-точно? Мухльото изразява желание да стане заместник-шеф на партията. Бил изключително ценен кадър. Шефът пита какво точно му е толкова ценно. Мухльото се изчервява до невъзможна степен и заявява, че умее да се изчервява.

Шефът казва, че това вече е забелязал и пита какви други умения притежава мухльото. Ами те били в пряка връзка с изчервяването - умеел най-искрено да се срамува. Шефът се разсмива чистосърдечно и казва, че това наистина е особен и, главно, рядък талант.

Мухльото казва - нали? - и допълва, че умее също така да поема вини и отговорности и да подава оставки. О-о-о, тук той е виртуоз! Така ще поеме отговорност и ще подаде оставка, че да му завидиш...

Значи - партията прави предизборни обещания, след което не ги изпълнява. Мухльото ще се изчерви и ще се засрами от името на партията. Партията губи доверието на електората! Дори се проваля на избори! Мухльото моментално ще поеме вината за провала. И ще си подаде оставката - още по-моментално. Няма да го увърта, няма да го усуква!

- Е, какво ще кажете? - пита мухльото.

Партийният шеф се замисля. Абе, този мухльо не е хич дотам мухльо... Май трябва непременно да се вземе за заместник. Докато не го е лапнала някоя друга партия. Всички партии имат нужда от поне един такъв в ръководството. А не само от гьонсурати.

Безценен кадър е този наистина!