"Много злоба и завист има в сърцето на българина и нищо хубаво не го чака. Трябва да се променим към добро и за добро." С тези думи ни посреща лечителката Веска Георгиева-Ковачка. Наскоро се е преместила в новия си кабинет в кв. "Борово", но вестта се е разчула и приемната е пълна с хора. Търсят я от цяла България и половината свят. Веска е известна не само с лечителските си способности. Тя търпеливо изслушва проблемите на всеки, дава съвет, успокоява. Дори само да поговориш с нея на чашка кафе можеш да се почувстваш нов човек. Жената успява да те зареди с положителната си енергия и без даже да те докосне. От пръв поглед знае какво те боли и какво ти тежи на душата. Нищо не можеш да скриеш от нея.

Лечителката не иска да говори за личния си живот. Казва, че много е преживяла и видяла. Не иска да се връща към миналото, защото в него има много болка и мъка. Описала е целия си живот в поетичната книга "Моята изповед". Трудното, изпълнено с лишения детство, съдбоносните срещи с Ванга, многобройните изпитания, през които трябвало да премине, за да може да помага на хората. Книгата си написала под диктовката на



духовните си учители на Бъдни вечер



през 1990 г. Няма спомен как го е сторила, дотогава не била и подозирала, че може да пише в рима. Пациентите й твърдят, че само докато четеш написаните от Веска редове, можеш да се излекуваш. Толкова силно заредено с енергия било словото й.

Веска била усмихнато дете, пеела много хубаво и всички я обичали. Тя обаче притежавала странна дарба. Когато някой застанал близо до нея, тя разбирала дали го боли зъб, страда от главоболие или пък е откраднал нещо и го мъчи съвестта. Още като малко момиченце тя мечтаела да работи с бяла престилка, да помага на хората. "Мечтата ми се сбъдна - усмихва се сега Веска, - вярно, че не нося лекарска униформа, но раздавам здраве."

Няколко пъти жената се е срещала с Ванга. Петричката врачка й предрекла, че ще лекува.



"Мълчи, учи се, бъди смирена, вярвай в Бог",



съветвала я тя. Чудото станало през 1986 г., докато Веска била на санаториум в Хисаря. Отишла да запали свещ в църквата на малка Богородица, когато усетила прилив на енергия. Цялото й тяло пламнало, започнала да се люлее, разбрала, че нещо съдбоносно се случва с нея. Когато се прибрала в стаята си в санаториума, ръцете й сами посегнали към жената, която й била съседка по легло. Веска правела странни движения по тялото й, сякаш взимала и изхвърляла нещо. Започнала да лекува. "Кръст ме болеше, не можех да се свия, сега ми няма нищо, леко ми е на душата", разказвала после жената. Веска Ковачка смаяла целия лекарски персонал, изцерила болежките на сестри и доктори. Не се усъмнили в способностите й, след чудесата, които се случвали пред очите им.

И така вече 16 години тя лекува душите и телата на хората с помощта на



св. Йоан Кръстител, св. Богородица и св. Троица



"Когато ти е леко на душата, тялото не страда", убедена е лечителката. Трябвало хората да спрат да мразят, да завиждат, да спрат да мислят за отмъщение. Там бил ключът към болестите. Злото се връщало, както и доброто. "Дай с едната ръка, за да получиш и с двете", цитира Веска Светото писание. И тя се раздава на пациентите си, без да очаква награда. Цери болни от мигрена, синузит, гастрит, колит, дископатия. След нейната намеса късоглед хвърлил очилата си. Лекува и гинекологични заболявания - кисти, миоми. Установила, че може да действа положително и на половата система на мъжете, един италианец я наричал "виагра". Само с един сеанс се справя с модерната болест на днешното поколение - хроничната умора.

Веднъж при нея дошла жена от Дупница, която страдала от базедова болест. Лекарите й казали, че не може да има деца. След няколко сеанса при Веска обаче, жената не само била изцерена, но и като се върнала при съпруга си, забременяла. Родила здраво детенце, дори го откърмила сама.

Ковачка е известна със способността си да лекува стерилитет. Родените с нейна помощ деца я наричат "мамо". Жената лекува предимно болести, с които традиционната медицина не може да се справи. Имала е дори един случай с множествена склероза. От ужасната болест страдало момиче от 11 клас. Няколко години го водили по болници, лекували го различни специалисти, но без успех. Във Веска Ковачка то виждало последната си надежда. Лечителката успяла с няколко сеанса да овладее болестта и сега момичето живее нормално със съпруга и малкото си дете.

Жената смята обаче, че традиционната и нетрадиционната медицина



трябва да вървят ръка за ръка



Не отрича хапчетата, които докторите предписват. Изпраща пациентите си на изследвания преди и след курса на лечение. За да се знае черно на бяло какво е направила.

"Много е натоварващо да поемаш болката на хората в себе си", разказва Веска. Не може да се "изключва", да не вижда страданията, не може и да спре да помага. Знае, че това е дарба от Бог и няма право да я използва за лични облаги. Не пътува с градския транспорт и не ходи на места, където се събират много хора, защото преживява болките на всички. Може да си почива само вкъщи, когато е съвсем сама.

От няколко години Веска започнала да рисува лечебни картини. Те са заредени със силна положителна енергия и помагат на болните. "Ръката ми сама посяга към боите, избира все меки, пастелни цветове и рисува, аз самата никога не съм била художник", споделя Ковачка.