Първо беше суша.

После беше наводнение.

Накрая беше явяването на Джордж Буш пред народа.

Чудо невиждано с просто око - президентът на най-великата световна сила на посещение в нашето село! Па посрещане, па мъжко хоро оттатък загражденията, пак там - моми с пити и пици, па бебета с голи крачета в ръцете на маменца по джинси с голи пъпчета... Някои на това му викат спонтанна организираност, други - организирана спонтанност. И високият гост, широко нахилен, с една мома се разцелува, а най-личния хороиграч потупа по рамото и му удари един хълбок. Народна му работа!

После имаше работен обяд. Политиците и яденето го имат за работа. За народите.

Сред поканените, разбира се, беше и селският първенец бай Дуган. Той обаче се заинати.

- Няма да отида!

- Ама защо? - зина цяло село.

- Първо - отвърна той, - защото вече съм се наял.

- А второ?

- Второ - защото имам неотложна работа.

- И трето, каква е тая неотложна работа? - настръхна обществеността.

- Ще си потягам кацата с меда - отсече бай Дуган.

- Че какво й е?

- Бе да не вземат такова... да й се пръснат обръчите - рече той и си тръгна по неотложния път.

Ех, майно льо! И ние край кацата обикаляме, някой път и на работен обяд сядаме, по мустаците ни тече, но в устата ни никога не влиза...