Седмица след посещението на Властелина на света у нас пресата продължава да е обсебена от височайшето му пребивание. Напразно Симеон се опитва да люспи НДСВ - глобалната йерархия е безмилостна към политически трупове, па било то и със синя кръв. От гръмовните "24 часа" и "Монитор", та до безстрастния "Дневник" - вси газети раздухват саморазправата му с "панайотките", "Труд" пък съобщава как лично Сергей Станишев предложил царя за орден "Стара планина", I степен.

Тъпаните се бият и за приетите от парламента промени в Закона за движение по пътищата: "Яки глоби на КАТ, написани с кръв" ("Труд"). Например кръвта на трите нови жертви на магистрала "Тракия".

Не, всичко туй са дребни страсти и неволи в сравнение с истинските световни новини. И ако визитата на Буш-младши у нас бе белязана само от две-три уж терористични шушумиги, то наши събратя от Балканите показаха категорично на US президента де е Албания. Цапцарапнатият часовник на Джордж, обиколил триумфално интернет пространството, продължава да вълнува "Новинар": "Албанците продават за $ 100 000 откраднатия часовник на Буш". А самият аксесоар бил народен артикул, досущ като народния човек Джордж - струвал скромните 50 долара.

Ала вълнението от случката е всенародно - тя мигновено роди ведър виц, давайки ни пример как фактите влизат във фолклора, как истинските новини напускат страниците на пресата и политат на собствен ход:

"Буш е на прием в Албания. Отива към президента Алфред Моисиу и разсеяно казва:

- Извинете, колега, но изглежда ми е изчезнал часовникът... Може и сам да съм го загубил...

Алфред Моисиу учтиво пита:

- А дали обърнахте внимание по това време кой беше с вас?

Буш посочва човек от приема. Алфред възкликва:

- Та това е министър-председателят Сали Бериша! - и отива към него.

След малко се връща и носи часовник:

- Не е ли вашият?

Буш радостно взима часовника и пита:

- А какво каза министър-председателят?

Албанският президент гордо:

- Да каже? Той даже не усети!"