Видеоколаж - дечица тичкат, гълъби се пощят, порой отнася кокошарник, Манго яде баница. Преход - девойка е в полутъмна стая, гледа в камерата, говори в микрофона:

- Токът у нас приятел на човека ли е? Или все още - неукротена стихия? Здравейте, вие сте с предаването за разследваща журналистика и икебана "Срещу косъма"! - тя се обръща към стоящ до нея вцепенен мъж. - Намирам се в един обикновен дом, където ще запалят лампата. Защо, не ви ли е страх, че ще ви изгърмят електроуредите?

Мъжът се размърдва, проговаря:

- Ами то и ние не искахме да я палим, ама нали се стъмни, няма как, децата се плашат, жената настоява, даже ми се разсърди и се изнесе при майка си с децата, вика ми: "Няма да се върна, докато не запалиш полилея!" И аз, страх, не страх...

- Значи все пак ще запалите лампата? Ама ха запалете я!

- А, не е така лесно! - лявото му око заиграва. - Вие си мислите, че щрак с ключа и готово! Ами като изгърми инсталацията? Като се разхвърчат искри? Като гръмнат бушоните в целия квартал? - той й се усмихва. - Я по-добре вие щракнете ключето...

- Не мога, аз съм масмедия, безпристрастен хроникьор на събитията! - дръпва се девойката.

Мъжът вдига очи към полилея и пристъпва по килима като по жарава, от устата му излизат прачовешки звуци. От долния етаж чукат по тавана с точилка, но това не разрушава единението му с осветителното тяло.

- Какво правите?! - застава нащрек репортерката. - Навярно се сбогувате с разума си?!

- Хайде без обиди! Омилостивявам стихиите! Моля се на енергото да прати стандартен ток, за да не изгърми инсталацията... - без да спира ритуала, мъжът вади мобилен телефон и набира номер. - Пенке, аз съм! Хайде!

- Коя е тази Пенка и съпругата ви знае ли за нея, или ние да й кажем директно в ефир?

- Тази Пенка е точно съпругата ми. Обадих й се да заколи кокошката пред трафопоста.

- Защо ще коли кокошка?

- Жертвоприношение! За да умилостиви бога на амперите и богинята на волтажа! А пък аз в това време се моля бушоните да издържат!

- Ще запалите ли лампата в края на краищата, или няма да я запалите, питат 92 процента от телевизионната аудитория.

Мъжът спира. Отива при ключа, щраква го страхливо и плонжира зад дивана, загубвайки пътьом единия си чехъл. Репортерката замижава и запушва уши. Камерата наблюдава всичко това изпод масата.

Минута, втора... Полилеят свети, в помещението е тихо.

- Уф, този път ни се размина без катаклизми - обажда се иззад дивана домакинът и изпълзява.

- Браво, нека така оптимистично да завърши този журналистически обект в "Срещу косъма"!

Героите изчезват от екрана, по който потичат надписи като сапунена вода, обаче остават някъде там, в дома на запалилия полилея...

- Свършихме ли? - мъжът оглежда репортерката. - Елате да ви водя да ви дам на енергото!

- Защо ще ме давате на енергото?! - дръпна се тя.

- За да го омилостивим, му даваме моми, пък той какво ги прави, не знам.

- Не искам да ме давате в енергото!

- Тогава ела с мен, че жена ми я няма и ме е страх да спя самичък!

Двамата тръгват към спалнята, а камерата набутва обектива си в хладилника, но какво открива там, ще се разберете в следващото издание на предаването за разследваща журналистика и икебана.