Момичето влезе при големия шеф устремно и нахакано, както по принцип влизат красивите момичета и при големи, и при малки шефове. Тя жизнерадостно поздрави:

- Добъв ден!

- Моля?

- Казах добъв ден! - повтори красавицата.

- А-а-а, добър ден... Е, добър ден! - усмихна се големият шеф. - С какво мога да ви бъда полезен?

- Ами аз дойдох за конкувса.

- Извинете, не ви разбрах... - набръчка чело той.

- Дойдох за кон-куввв-са! - натърти девойката.

- А-а-а, да! Ясно, за конкурса. Сега разбрах... За какъв конкурс?...

- Как за какъв конкувс?! - учуди се момичето. - За конкувса за телевизионни веповтеви! Подадох си документите и сега идвам за вазговова, за интеввюто!

- Такааа...Такааа... - закима шефът. - За конкурса за телевизионни репортери... Как се казвате?

- Казвам се Венета Вувчева!

- Как, как? Венета Вувчева?

- Неее! - поправи го тя. - Не Венета Вувчева, а Ве-нета Ву-вчева!

Шефът за секунда се замисли.

- Ясно! Казвате се Ренета Вувчева!

Момичето взе леко да се дразни:

- Пак не ме вазбвахте! Не се казвам Венета Вувчева, а Венета Вувчева!

- Ама разбира се! - виновно склони глава шефът. - Естествено! Казвате се Ренета Лулчева! Трябваше веднага да се досетя!

- Точно така! Венета Вувчева!

- И кандидатствате за репортер в нашата телевизия?

- Да, кандидатствам за веповтев във вашата телевизия!

Шефът разпери гостоприемни ръце:

- Много се радвам, госпожице Лулчева! Много се радвам! Момент да ви поогледам... Да! Имате визия, имате излъчване... Много добре! Доколкото чувам, имате и допълнителен говорен чар! Не можете да произнасяте звуците "Р" и "Л", нали?

- Пвав сте! - кимна девойката. - Не мога да пвоизнасям звуците "В" и "В". Вместо тях казвам "В"! По вождение съм си така.

- Пвеквасно, госпожице Вувчева! - похвали я той. - Ай, пардон - прекрасно, Лулчева! Този говорен чар ви придава неповторимост. Половината телевизионни журналистки не могат да казват или "Р", или "Л", а вие - и двете! Забележително! Вие сте безспорният извънконкурсен победител.

- Да вазбивам ви, че ще ме назначите? - повдигна кокетно вежди тя.

- Ама как няма да ви назнача?! Хубава работа! Как ще изпусна такъв бисер, такова съкровище! Назначавам ви веднага! Докато не ви е лапнала някоя друга телевизия... Конкурентите само това гледат - да ти отмъкнат най-ценнните кадри.

Момичето радостно подскочи:

- О, ковко съм щаствива! Цяв живот съм си мечтава да хвана миквофона, да застана пвед камевата и да кажа: "Здвавейте, дваги звитеви! Аз съм вашата веповтевка Венета Вувчева!"

На другия ден девойката вече беше на екрана. Или "на стъквото", както се изразяваше тя, използвайки стария телевизионерски жаргон.