Какво беше при соца? Имало ред... Е, имаше. За какво ли не се чакаше ред. Чакаш да ти излезе номерът.

По едно време тогава и аз си бях пооправил финансовото положение - нищо, че бяхме еднакво бедни. Посъбрах някой и друг лев и реших да си купя хляб. Защото бях стигнал до мисълта, че хлябът не е лукс, а необходимост.

Направих значи първоначалната вноска и търпеливо зачаках да ми излезе номерът.

Децата ми много се радваха. Непрекъснато се фукаха пред другарчетата си. Мине, не мине година, ме питаха какъв хляб ще купим - бял или черен?

Нямах никакви връзки, винаги се простирах според чергата си (като внимавах да не ме изтупат!), та се налагаше да им обяснявам, че и дума не може да става за избор, камо ли за глезотии - какъвто има, такъв ще вземем.

С годините обаче жена ми неистово занервничи и току ми подмяташе, че на еди кой си бил му излязъл номерът (за разлика от някои смотаняци) или че не знам кой си бил си взел хляб от Кореком (имаше тогава такава екстра за по-равните от равните).

А на мене, изглежда, видът ми беше станал нездрав, защото един колега ме посъветва да взема хляб на старо - много хора така правели и живот си живеели, даже си свиркали с пълна уста. Жена ми пък каза, че ако не съм бил толкова твърдоглав и такъв карък, съм можел да направя кариера и да ми дадат не какъв да е хляб, а служебен.

Междувременно (ех, как си летят годинките!) децата се изпозадомиха. Браковете им, слава богу, се оказаха успешни за разлика от тоя на родителите им.

Жена ми ме напусна. Пренесе се у директора на един хлебозавод. Отживя си на хлябове - всеки ден различен.

Мислех да се пропия от мъка, но като знаех колко бавно тогава излизаше номерът за какъвто и да е алкохол, се видях принуден да погледна трезво на нещата.

Не ми се живееше сам. За мене жената все още не беше лукс, а необходимост. И реших да си направя вноска за нова жена. Разправяха, че там номерата излизат по-бързо...

Най-неочаквано обаче дойде демокрацията. Край на соцовия ред! На някои ни дойде времето. А на мене, така да се каже, съвсем ми излезе номерът. Замогнах се от реституцията. И в реалностите на пазарната икономика излязох на далавера. Карък, а?

С компенсаторките от дядовата фабрика за валцовани трици изкупих хлебозавода барабар с брашното, което имаше на склад. Натирих директора заедно с жена му.

Тя обаче поиска да се върне при мене...

- Как не - отрязах я, - виж каква топманекенка съм си хванал, да не съм луд да те взимам на старо!

Така де - не е за мене втората употреба. Вече съм си надвил на харча. Купих на топманекенката джип. Даже по вестниците писаха колко съм се изръсил кеш.

Ех, какво нещо е животът. Евала на демокрацията! При соца никога нямаше да се вредя за топманекенка. А сега непрекъснато ми се лепят.

Е, па хубав съм. Дето се вика, има хляб у мене. С всички екстри.