Звъни се на вратата. Отварям - униформен. Обаче не е полицай, не е военен и железничар не е.

- Добър ден! Митническа проверка!

- Моля? Каква митническа проверка вкъщи?

- Рутинна! - отвръща униформеният.

И разправя, че митничарите вече имали право да проверяват не само в митниците, ами и да спират колите по улиците, а от вчера можели да правят проверки и по домовете на гражданите.

- Щом е така... - вдигнах покорно рамене и попитах откъде ще започне.

- От сейфа! - отсече митничарят.

Казах му, че нямам сейф.

- Как така нямате?! Къде тогава си държите валутата?

Казах му, че нямам валута.

- Ами златните накити на жена ви?

Казах му, че жена ми няма златни накити.

Митничарят се замисли.

- Костелив орех сте вие! - въздъхна. - Ще ми създадете главоболия! Я отворете тогава хладилника!

Отворих го. Митничарят погледна и изсумтя:

- Хм! Само парче наденица! Друго нямате ли?

- Нямам!

- Добре. И каква е тая наденица?

- Македонска.

- А така! - зарадва се митничарят. - Македонска значи? А мито платили ли сте за нея?

- Ама тя е произведена в Суходол!

- Суходол в София или Суходол в Република Македония?

- Суходол в Со-фи-я! - натъртих аз.

Отговорът го скапа, но се оживи при вида на начената бутилка.

- Оп-па! Руска водка! Мито платено ли е? Или - иронично присви очи контролният орган, - и тя е произведена в Суходол?

- Не. Тя е произведена на Сточна гара. В гаража на Гого. Затова е два и петдесет шишето. И затова вместо "Столичная" пише "Сточная".

- Искате да кажете, че вкъщи не държите никаква контрабандна стока?

- Не държа! - признах си чистосърдечно.

- И как ще се оправяме сега? - замислено почеса фуражката си митничарят.

- Не знам! - виновно отговорих аз.

- Бе то може да си затворя очите и за наденицата, и за водката, обаче...

- Ама нали ви казах, че са български!

- Абе български, ама как ще докажете, като на едното си пише, че е руско, а за другото си признахте, че е македонско? Та има начин да си затворя очите, обаче...

- Обаче какво? - попитах.

- Петдесет! - делово предложи той.

- Пет! - делово реагирах аз.

- Трийсет и два!

- Шест!

Накрая се споразумяхме за 10 лева. Митничарят ги взе и си отиде, а аз си поех дъх с пълни гърди. Леко се отървах! Ами ако беше разбрал, че жена ми е гъркиня? Колко ли щях да платя пък за тази контрабандна стока, нищо, че е произведена в Созопол...