Жена му пак почна да му пили, че функциите му са предимно представителни, а тя трябва да върти и финансите, и всичко... И Светослав побърза да излезе, както всяка сутрин, на разходка из квартала.

Изведнъж - бинго! До спирката видя на пейка забравен вестник. Изви се вятър, подбра го и право в неговите ръце!

А това, което първо прочете, го накара веднага да се затича към къщи.

- Весе - викна той от прага, - знаеш ли какво пише във вестника?

- Пари за хляб нямаме, той взел вестник! - сложи тя ръце на хълбоците си.

Милото Весе! Заприлича му на амфора. Е, тантуреста, ама амфора...

- Дългове към държавата нали имаме? - викна Станислав.

- Как да нямаме...

- Е, и на нашата улица изгря слънце! Пише, че "...оставят на длъжниците храна за един месец!"

- Каква храна? - въздъхна Веселина. - Хладилникът е празен. От цял месец е изключен.

Станислав доби делови вид. Сега беше моментът да покаже, че функциите му не са само представителни.

- Значи - отсече той, - бързо се обаждаш в Агенцията за държавни вземания. Да дойдат веднага и да ни оставят храна за един месец!

Веселина не можеше да повярва. А той съвсем се развихри - личеше си, че мисли мащабно:

- И на село се обади, на баща ти! И те са зян, нали?

- Бетер нас са...

- Е, нека и те се обадят в Агенцията за държавни вземания! Да дойдат и да им оставят в двора, както пише във вестника, че ще им оставят, една крава, два коня, пет кози или овце и десет пчелни кошера!

И Станислав седна да си дочете вестника. Току-виж удари и някое друго бинго...