Всъщност от стилния апокалипсис на Дани Бойл и Алекс Гарлънд изминаха пет години. По сценарий обаче дупката в действието е около шест месеца. В "28 седмици по-късно" режисьорът и писателят остават в сянка - само като продуценти. С мисията да всяват ужас в душите ни са се нагърбили нов режисьор (испанецът Хуан Карлос Фреснадийо), нови сценаристи и нови актьори (сред тях Робърт Карлайл и Роуз Бърн). Дотук новината е само добра. Филмът е плашещ, убедителен и ефектен, без да залита в самоцелна бруталност и кръвопролития. Фреснадийо е успял да запази лиричното звучене на оригинала, поставяйки в главните роли две деца и принуждавайки всички останали герои да проявят майчинския (и бащинския) си инстинкт на ръба на смъртта.

В продължението на историята зомбитата са умрели от глад, вирусът е изолиран, оцелелите се завръщат в резерват в центъра на английската столица. Но двете хлапета отварят кутията на Пандора и ужасът изпълзява от нея. От кадрите на опустошения Лондон направо пада шапката - точно както беше и в първия филм, при това без усещане за дежа вю.

Невъзможно е да не се израдваш и на начина, по който се бъзикат с големия брат САЩ и неговата вездесъща армия.