Новината, че от 1 юли Португалия поема шефството в Европейския съюз, не ми направи никакво впечатление. Това председателство се превъртолва на всеки шест месеца. И все ми е тая дали са германци както досега, дали са португалци както сега, дали по-натам ще са люксембургчаните.

За мен къде по-важно беше, че от същата дата вече мога да си избирам свободно доставчика на електроенергия!

Седнахме с фамилията да разсъждаваме над освободителния почин. Все пак, демокрация е, пазар, конкуренция, трябва да се възползваме.

- Аз си го представям - вика жената - нещо като кварталните бакалници. Във всичките продават едно и също, обаче ние имаме ли право да пазаруваме, в която си искаме? Имаме.

Аз мълча и задълбочено чета списъка с одобрените търговци на електроенергия.

- Аз, например - продължава жената, - пазарувам от леля Руска. И стоката й прясна, и цените й малко по-ниски. И винаги издава касов бон, ако искаш да знаеш.

Знам това. Дочитам си списъка с одобрените търговци на ток - 22 на брой. Казвам й го на жената, а тя ми дръпва вестника от ръката, хвърля едно око и тържествуващо заявява:

- Ами да, ето, все едно, че имаме 22 бакалници в махалата. Кеф ти от тая, кеф ти от оная ще пазаруваш тока. Ако искаш от Казанлък, ако щеш от Варна.

- Да де, ама докато дойде токът от там, няма ли да поскъпне? Това са близо 500 километра!

Жената леко се замисля.

- Може и да поскъпне, но представяш ли си, гръмва нещо при чехите, дето сега ни обслужват, че и бележки не пращат - цялата ни кооперация в мрак. А у нас какво? У нас свети!

Таман да отбележа, че казаното е чиста глупост, и се сещам, че всъщност жената е права. 22 апартамента сме в кооперацията. И ако всички се запишем при различни прекупвачи на електроенергия, това означава, че постоянно при някой от нас ще има ток.

И ще има къде и у кого да се събираме, да си хортуваме, да гледаме телевизия, а бе, просто да възстановим отдавна забравените добросъседски отношения!