Отворих вестника, зачетох се и какво да видя - последната мода сред българските почитатели на луксозни недвижими имоти били къщи или жилища на Френската Ривиера, в Испания и в Гърция! Брей! Знае се, че българите всички сме почитатели на имотите, за нас да имаш къща е нещо свещено, като всички нямаме нищо против къщите ни да са луксозни, обаче пък чак на Френската Ривиера, в Испания и в Гърция?

Прочетох по-нататък - в Гърция българите купуват къщи, средната цена на които е около 600 000 евро! Опитах се да си представя толкова пари накуп и ми призля, та се наложи да си сипя една ракия, средната цена на която е 3 лева литъра.

Оцелях, облякох сватбения костюм и право в най-лъскавата агенция за недвижими имоти. Как да е, пуснаха ме вътре.

- Добър ден!

- Добър ден!

- Вие по какъв въпрос? - питат ме.

- Аз по такъв и такъв въпрос - отговарям и обяснявам за луксозните къщи и тъй нататък. После питам чистосърдечно: - Абе, кажете кои са тези българи!

Онези се усмихват любезно и ме гледат с очи-звездици.

- Бъдете по-подробни, моля! - продължавам агитацията. - Кажете колко са на брой, това е много важно!

Мълчат още по-любезно.

- Едно е, ако 1 милион българи са тръгнали да си купуват къщи в Гърция за по половин милион евро, съвсем друго е, ако 1 българин е направил това - разясних.

По очите им личи, че ме разбират. Окуражих се:

- Но вижте, аз не съм максималист! Дори и един да е, стига ми! Само ми го посочете, ето този е, кажете ми и аз нататък си знам работата!

Това ги заинтригува. Повикаха даже двама бодигардове, и те да слушат, да не изтърват интересното.

- Ще го помоля този човек, чисто човешки, да ми отстъпи безвъзмездно кучешката колиба в новата си къща! - споделих бъдещите си творчески планове. - Представяте ли си каква е кучешката колиба в къща за половин милион евро! Сигурно е по-голяма от панелна гарсониера и несравнимо по-луксозна! Него бълха го ухапала, една кучешка колиба, обаче на мен точно това ми трябва! Луксозна кучешка колиба в Гърция и стой, та гледай какво се вика узо, сиртаки, цацики, ципура и рицина до зори!

Станах и направих няколко стъпки от филма "Зорба Гъркът". Бодигардовете ме хванаха от двете страни, голямо желание имаха момчетата да се включат в танца, но сигурно не знаеха стъпките, та ме събориха обратно на стола. Попих потта от челото си с кърпичката, дето ми е забодена на ревера още от сватбата, и продължих да излагам програмата си за действие:

- И аз добре с покрив над главата, и той добре, защото аз и ще пазя! Нека само да припари някой до къщата, особено ако е българин, мераклия за колибата, няма да го допусна вътре за нищо на света! Ще лая, ще хапя, ще дращя!

Изръмжах и с бодигардовете се спогледахме разбиращо. После вперих бездомни очи в шефа:

- Вие само ми го посочете кой е този човек, аз нататък си знам!

Обаче не ми казаха, сигурно е срамежлив, та го крият.

Изпроводиха ме грижливо, единият бодигард ме носеше за врата и дъното на панталоните, другият отваряше пред нас вратите. Стовариха ме на тротоара пред офиса, да чакам новини сигурно...