Бари Левинсън е правил и по-добри филми, но със сигурност е врял и кипял в политическата сатира. "Мъж на годината" започва оттам, откъдето тръгваше и по-класическият му "Добро утро, Виетнам": Робин Уилямс е водещ на токшоу и център на историята. За 20 години, колкото изминаха от предишния филм, героят се е преместил от радиостудиото в телевизията, а сцената на действието - от Виетнам, през войната, в САЩ, в навечерието на президентски избори. Завръзката е точно толкова нелепа, колкото и последващите събития - след множество шеги с президентската институция, Уилямс решава на шега сам да се кандидатира за президент. След компютърна манипулация, очевидно извикваща спомени със спорната първа победа на Буш във Флорида, той печели.

Останалото е в типичния за Левинсън стил: смесица между първично-комично и морално-етично. Проблемът е, че Уилямс не е особено смешен и не успява да изнесе на плещите си тази част от филма, която се очаква да го направи атрактивен за зрителя. С останалото режисьорът се е справил на очаквано ниво, както са се справили и Лора Лини (програмистка с угризения на съвестта), Джеф Голдблум (корумпираният й шеф) и Кристофър Уокън (мениджър на Уилямс). Средна ръка филм, без хапливата сатира на сходния по тематика "Да разлаем кучетата".