Стачкувам, защото и аз съм нормален човек, и в моите гърди има сърце, а не камък. Като съм лекар, не съм някакъв безчувствен стълб!

Исканията ни първо бяха социални - за повече пари и привилегии. Защото ми писна и на всички тука ни е писнало да изнудваме хората. Много ли е приятно, мислите, да тормозиш хората за пари, а през туй време те сърби скалпелът и едвам се удържаш - иска ти се да оперираш, а трябва да уреждаш формалности. Тия пък, дето не взимат от пациентите, са хептен зле, жив зян. Ужким съвестта му чиста, ама в джоба няма никой - ха върви се оправяй. Яж гола съвест и като каже детето - "дай, тате, парички за дискотека", ти му речи - "днеска, тате, няма дискотека, има морал, ходи искай парички от Гайдарски".

То детето и да иде при Гайдарски, файда йок - ей тоя е наистина безчувствен стълб и убиец! Аз му викам - "дай пари!", той - "нищо няма да ти дам, момченце, изкарай си ги". Е, откъде да ги изкарам, освен през носа на пациента? Не - реформа да сме направили и преустройство.

Знам ги аз тия реформи - нали 17 години реформи гледаме - няколко човека пълнят гушата, останалите си смучат палците...

Отстоявам си правата, а Станишев ми разправя - тия не знаят какво искат.

Напротив, много добре знам.

Искам например да се регламентират отношенията със силовите бизнесмени - идват тука с маймуните си за експертен съвет и добра дума, никого не сме върнали. Те са хора, не е ли така? И какво се получава - взима си бизнесменът нужните сведения и материали, а като питаш за възнаграждение, така лошо те поглежда, че ти се набръчква престилката. Не е работа това, малко ред трябва да има. Че нали като те гръмнат, пак тука ще ми дойдеш бе, бизнесменче! Тогава е друго - прескочи ли трапа, ще каже благодаря като човек. Плясне ти на челото 500 евро, та чак приклякаш, ама си доволен. Ама можеш ли разчита, че всеки ден ще недозастрелят някой с възможности? Ами! Повечето ги приключват на място - пишеш смъртен акт и пак си с пръст в уста...

Затова лягам на релсите като Раймонда Диен и - но пасаран! - трамваите няма да минат! Пък нека ми викат луд.