Лечението със стволови клетки е една от хай-тек надеждите на съвременната медицина. То се прилага и у нас, а световната наука открива все повече болести, при които този метод дава положителни резултати.

Стволовите клетки са първични, родоначални клетки. Те имат свойството да се самообновяват и могат да стимулират образуването на други видове клетки, а също тъкани и органи в човешкия организъм. Стволовите клетки са два вида. Хомопоетичните дават началото на кръвни клетки, а ембрионалните изграждат тъкани и органи, които да се трансплантират на болни хора. Подобни проучвания вече се правят, но са още в предклиничен стадий.

Много по-достъпно в настоящия етап от развитието на медицината е лечението с хомопоетични стволови клетки. То се прилага и у нас и представлява инжектиране на стволови клетки в кръвта. Кои обаче са източниците на такива клетки? Това са главно костният мозък и периферната кръв. Костният мозък е тъкан, намираща се в големи кости, в която се създават нови кръвни клетки. Костно-мозъчната трансплантация е всъщност присаждане на стволови клетки, извлечени от костния мозък. Периферната кръв пък е кръвта в периферните съдове.

Самото извличане на стволовите клетки става чрез костно-мозъчни пункции - под пълна упойка се правят по 100-200 пункции, най-често на гръдната кост. Отделянето на клетките от периферната кръв пък става чрез специална подготовка на организма, свързана с прием на медикаменти, след което цялата кръв на човека се прекарва през специален апарат няколко пъти. Тези методи крият рискове, но се прилагат, когато човек или негов близък вече е болен и няма друга алтернатива освен присаждане на стволови клетки. Проблемът е, че невинаги се намира подходящ донор, а ако не се направи навреме, трансплантацията може да се обезсмисли.

Затова все повече хора в Европа и Америка се презастраховат, като прибягват до друг метод за събиране на стволови клетки - от кръвта на пъпната връв при раждане на детето. Така клетките са готов резерв и при нужда в бъдеще могат да бъдат присаждани на детото или негов близък, ако има съвместимост, без да се губи време.

От август т. г. у нас функционира първата банка за съхранение на стволови клетки, отделени от кръв от пъпна връв на новородено, обяснява д-р Лидия Гърчева, имунохематолог, която работи по метода. В кръвта от пъпната връв има изобилие от стволови клетки с висок биологичен потенциал.

Вземането на тази кръв не е сложна процедура, може да се прави във всяка болница, но изисква бързина. Това трябва да стане в периода от срязването на пъпната връв преди отлепването на плацентата от матката, който трае от 1 до 3 минути. След като се роди бебето, пъпната връв се клампира на две места и се прерязва по средата. Отщипва се единият край на пъпната връв и чрез малка тръбичка се взима кръв от пъпната вена. Това не уврежда плода, защото не се взима частта от пъпната връв, която е клампирана към плода. Няма риск и за майката. Процедурата не е болезнена. След това взетата кръв се прибира в сакове и се транспортира до банката в София. В лабораторни условия от кръвта се отделят стволовите клетки, обработват се и се замразяват в течен азот в специални съдове при минус 196 градуса.

Проблемът на този метод е, че е скъп. Единствената банка у нас е в частната клиника "Свети Лазар". Държавна няма, тъй като само апаратурата за обработка и съхранение струва около 500 000 евро. Вземането на кръвта, обработването й и съхранението на клетките за 10 години струва 2200 евро. Има научни съобщения за запазени витални клетки за период от 30 години, но този срок може да бъде продължен, казва д-р Гърчева.

Бъдещата майка, която желае да използва метода, трябва да сключи договор с частната клиника. Тя праща свои специалисти в съответната болница в страната, където протича раждането. От август досега процедурата са си направили 12 жени, казва д-р Гърчева. До 18-годишна възраст с клетките се разпореждат родителите, а след това - детето. Те могат да бъдат дарени на нуждаещ се, но само по волята на притежателя им, обяснява лекарката.



ИСТОРИЯ

Като манипулация вземането на стволови клетки от кръв на пъпната връв е извършена у нас за пръв път в края на 90-те години. Причината е била липсата на донори за две деца от различни майки. При ново раждане на жените от пъпната връв на новородените са взети стволови клетки. Те обаче не са били приложени.



КАКВО СЕ ПРАВИ У НАС?

В страната ни костно-мозъчни трансплантации на деца и възрастни се правят главно в областта на онкологията. Това става в детската онкохематология в ИСУЛ и в Националния център по хематология. Скъпите процедури се заплащат от здравното министерство.

През пролетта на тази година обаче имплантация на стволови клетки бе извършена и на пациент с гръбначно-мозъчна травма. Операцията бе направена в Александровска болница. Стволовите клетки помагат за възстановяване на травмираната тъкан и неврологичната функция на мозъка, стига пациентът да няма много голямо увреждане. Шансовете след такава процедура пациентите да се движат самостоятелно са малки, но повечето имат известно подобрение.

Годишно от трансплантация на костен мозък у нас се нуждаят около 80 души. За същия период в страната се правят по 15-20. Правителственият фонд за лечение на деца финансира такива манипулации, ако те не могат да се направят у нас.