Това стана само часове след като Комисията по досиетата потвърди официално, че той е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) с псевдоним Гоце.
От материалите става ясно, че Първанов е бил вербуван от ст. лейт. Цвятко Динков Цветков и е регистриран като секретен сътрудник на 04.10.1989 г. за работа в отдел 14 на Първо главно управление на ДС. Той е останал на отчет и след закриването на ДС, в правоприемника на Първо главно управление - Националната разузнавателна служба (НРС). На 16 юли 1993 г. е направено предложение досието да бъде свалено в архив. Съществува обаче и протокол от 26 март 1996 г. на Националната разузнавателна служба за сдаване на делото "Гоце" от офицера-вербовчик на Първанов на шефа на въпросния отдел в НРС. От документите не става ясно какво е ставало между 1993 и 1996 г.
Сред публикуваните вчера материали са няколко искания за проверка на Първанов в различни системи и архиви на ДС, правени месеци преди вербовката. Там е и регистрационната бланка за завеждането му като секретен сътрудник на 14 отдел на Първо главно управление на ДС. Публикувана е и докладна записка на оперативния работник Цветков за срещата му с Първанов, проведена на 29 март 1989 г., т.е. 6 месеца преди регистрирането му за секретен сътрудник. Следва справка за нова среща на Цветков с Първанов, проведена на 6 септември 1989 г. В нея оперативният работник е записал, че "същият има готовност и желание да работи с органите на ДС". Той е предложил копие от материалите да се предаде на Управление 06-ДС. Публикувано е и предложението на Цветков от 28 септември 1989 г. да се открие дело за секретен сътрудник на Първанов. В него пише: "След провеждането на редовни срещи с лицето и допълнителното му изучаване същият е привлечен за по-нататъшна работа от името на органите на ДС. Проведена му е вербовъчна беседа, на която Първанов прие сътрудничеството с готовност и разбиране".
В края на документа Цветков предлага на Георги Първанов да се открие досие под псевдоним Гоце. В материалите има и автобиография на Първанов, която е напечатана на машина и не е подписана от него, с дата 6 септември 1989 г.
В предложението за свалянето в архив на делото през 1993 г., направено от майор Владимир Кънчев, Гоце става Гоцев. Освен това там е записано, че връзката с Първанов била прекратена през 1990 г. "поради заминаването на оперативния работник П. Атанасов на задгранична работа". Последният осъществявал оперативния контакт с Гоцев под прикритието на служител на външно министерство.
В материалите са приложени и акт, и отчет на оперативния работник Цветков за изхарчени 7 лева за почерпка със СС Гоце на 1 декември.
Членът на комисията по досиетата Валери Кацунов заяви вчера пред "Сега", че изследваните документи категорично опровергават тезата на Първанов, че не е знаел за сътрудничеството на ДС. "Документите му сочат, че е знаел и го е правил с убеденост и хъс", заяви той. Кацунов е убеден, че от папката "Гоце" липсват листове. Според него има доказателства не само за рецензията на книга, както твърди Първанов, а и за "други работи". "Не на всеки рецензент дават псевдоним", коментира той.
Шефът на комисията Евтим Костадинов не отрече, че папката е прочиствана. По номерацията на страниците имало корекции, но не е ясно кога са нанесени, тъй като последното оформяне на папката било през 1996 г. Според него обясненията на Първанов "общо взето" се покриват с документите от проверката. "В папката "Гоце" няма нито един подпис на Първанов и е възможно той да не е знаел, че работи за ДС", предположи Костадинов.
Документите от досие "Гоце" могат бъдат видяни http://www.president.bg/pdf/docs_19_07_07.pdf
Предисторията на политическия казус "Гоце"
Случаят "Гоце" бе повдигнат за първи път публично през 2004 г. от Едвин Сугарев. Тогава Първанов отказа коментар. Преди година обаче потвърди, че съществува агентурна папка "Гоце", но отхвърли подозренията, че е бил вербуван от ДС. "Такава папка има в архивите на разузнавателната служба. Тя съдържа информация за мен и нищо друго, нито ред, нито знак от мен. Тази папка е доста поизмачкана и видимо ползвана много пъти. В нея е отразена работата ми като научен консултант и редактор на един виден български емигрант, голям родолюбец, изстрадал националната ни кауза от края на ХIХ и началото на ХХ век", каза тогава президентът. Впоследствие се разбра, че става дума за книгата на Методи Димов "Габеро", свързана с българите в Пиринска Македония. Президентът реши да проговори за "Гоце" през юни 1996 г., месец след като ДСБ начело с лидера му Иван Костов публично атакува президента на тази тема.
По време на лекция, посветена на актуални въпроси на националната сигурност, Първанов каза: "Такава папка има в архивите на разузнавателната служба. Тя съдържа информация за мен и нищо друго, нито ред, нито знак от мен. Тази папка е доста поизмачкана и видимо ползвана много пъти. В нея е отразена работата ми като научен консултант и редактор на един виден български емигрант, голям родолюбец, изстрадал националната ни кауза от края на ХIХ и началото на ХХ век". В интервю за в. "Политика" от 6 юли 2006 г. обаче оперативният ръководител на "Гоце" Цвятко Динев Цветков заяви, че Първанов е знаел, че сътрудничи на културно-историческия отдел на Първо главно управление на ДС. Цветков разказа, че се срещали 5-6 пъти. Давал му на части страници от книгата на Димов за редакция, но по някое време Първанов се оттеглил. "Към края беше привлечен в една група, ръководена от Александър Лилов, вероятно е знаел перспективата пред себе си", казва Цветков. Това станало през 1989 г.
Самият Първанов не е знаел псевдонима си, става ясно от думите на Цветков, който сам измислил името. "Това не е била вербовка. Искам задължително да изясня едно нещо. Във външнополитическото разузнаване няма категория "агент" за български граждани. Привличането към сътрудничество на хората, които искаме да ни помагат, става в категорията "секретен сътрудник". Делото "Гоце" не е агентурно, а е СС (секретен сътрудник) "Гоце", казва Цветков миналата година.
Преди година президентът обясни, че задачата му била възложена от Института по история към БКП, където работел, по искане на МВнР. И допълни: "Дори да знаех, че тази книга е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил."
По време на лекция, посветена на актуални въпроси на националната сигурност, Първанов каза: "Такава папка има в архивите на разузнавателната служба. Тя съдържа информация за мен и нищо друго, нито ред, нито знак от мен. Тази папка е доста поизмачкана и видимо ползвана много пъти. В нея е отразена работата ми като научен консултант и редактор на един виден български емигрант, голям родолюбец, изстрадал националната ни кауза от края на ХIХ и началото на ХХ век". В интервю за в. "Политика" от 6 юли 2006 г. обаче оперативният ръководител на "Гоце" Цвятко Динев Цветков заяви, че Първанов е знаел, че сътрудничи на културно-историческия отдел на Първо главно управление на ДС. Цветков разказа, че се срещали 5-6 пъти. Давал му на части страници от книгата на Димов за редакция, но по някое време Първанов се оттеглил. "Към края беше привлечен в една група, ръководена от Александър Лилов, вероятно е знаел перспективата пред себе си", казва Цветков. Това станало през 1989 г.
Самият Първанов не е знаел псевдонима си, става ясно от думите на Цветков, който сам измислил името. "Това не е била вербовка. Искам задължително да изясня едно нещо. Във външнополитическото разузнаване няма категория "агент" за български граждани. Привличането към сътрудничество на хората, които искаме да ни помагат, става в категорията "секретен сътрудник". Делото "Гоце" не е агентурно, а е СС (секретен сътрудник) "Гоце", казва Цветков миналата година.
Преди година президентът обясни, че задачата му била възложена от Института по история към БКП, където работел, по искане на МВнР. И допълни: "Дори да знаех, че тази книга е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил."

















