* * *

Отваряйте прозорци, разгръщайте фрагменти

в играта между слънце, в играта между сенки.

Пропускайте, завеси - нюансите, които

разказват за дълбокото и скрито при водите.

Недейте иска всичко веднага да е ясно,

- животът е статичен, ала протича бясно!



КИЛЕРА НА ЖИВОТА



На пръсти се надигнах

за да стигна

буркана, в който детството оставих

на най-високата лавица,

подреждайки килера на живота.



Прашасал беше...

С чиста марля го покрих

и с пресен ластик я препасах,

за да не влизат разните мушици,

молци и нощни пеперуди,

или банални старчески заблуди...



Видя ми се мухлясал пубертета,

а младостта, забравена отдавна,

под етикета си усещаше се главна.



Почистих разните етапи на живота...,

оставих няколко буркана празни

- за сетните илюзии и фантазми.



ЛЕСИДРЕН



Като на паяжина брънка,

като нишка прозрачна,

като нишка най-тънка...



пълзи мисълта по балканите меки,

по нивите жълти,

по драки зелени,

по дървета самотни

и в горите сплотени...



Мержелея, жумя

и сълзи ми сълзата.

Колко лека усещам

и на пръсти душата!



НА ПЕПЕРУДА КРИВУЛИЦА



Отворени прозорци - въздух...

Откликват склоновете

на баирите отсреща...



Какво е усетът за много дълго време,

измерено с усещане за миг?

Не носи тежестта на бреме,

и няма очертания на лик.



А има неприказваща и няма

белязана като секундна запетая,

на пеперуда кривулица - между рая,

и най-дълбоката на ада яма -



тя на живота дава истинското рамо.