Двама полицаи седят зад знака за ограничение на скоростта, под рехавата сянка на презряла черница. От време на време някой случаен дребен плод току цъфне върху раменете им като знак за повишение в трудната борба с организираната престъпност. Нацвъкани и кисели в тая отвратителна жега, полицаите водят екзистенциален разговор за съдбата на полицая и хората.
- В други години по това време на деня вече да сме изкарали за по едни бели чорапки "Версаче". А днес още не съм закусил! Хората станаха зли и неблагодарни!
- Така е, колега Петров. Едно време, като те срещнат на улицата, казват: "Добър ден, господин полицай, добър ден!". А днес те гледат начумерено, като че ли си им пукнал шиен прешлен. Без да искаш...
- Прав си, колега Василев, много си прав. Човещината я няма. Някога, щом хвана шофьор с превишена скорост, той търчи усмихнат и любезно ме пита: "Извинете, тия двайсет лева ваши ли са?" Как да не го уважаваш такъв човек? А днес ти викат през рамо: "Пиши ми акт!" Няма го уважението между хората...
- Груби обноски, арогантно поведение. Гледай го тоя как се е овързал с колана, сякаш ще скача с бънджи. Завчера хващам един оператор под ръка, да му помогна да пренесе тежката техника, а той като се развика: "Помощ! Бият ме!"
- Помня го тоя случай, колега Петров, и аз бях там. Много добре си спомням, човекът имаше проблеми с опорно-двигателния апарат.
- И с говорния. Аз го питам любезно: ти защо разправяш, че сме те били, а той мълчи като циганин, хванат в кражба. Тежък и труден диалог водим, бърша пот, почивам си малко и пак го питам: били ли сме те, или не сме те били? А той знаеш ли какво ми разправя? Ако кажа истината, ще стане още по-лошо.
- То така и стана, колега, спомням си. Ама те кво искат? Да ги черпим с крем-карамел и шам фъстък ли?
- И не само това. И кючек искат да им извъртиш, мам... Онзи миньор помниш ли го? Изобщо не съм го докосвал, сам се подхлъзна! Като видях, че пада, веднага скочих да подложа ръка, за да не си удари главата. Но докато намеря из джоба си носна кърпичка или възглавничка, той падна, сцепи чело на камъка, шурна кръв. Как не можа да почака една-две минути. Тръгнах да му правя компрес, обаче той нямал здравна осигуровка...
- Видях го. Не е миньор, а сумист. Заради такива като него редовно стават срутвания в забоите. ..
В това време точно до двамата полицаи, върху самата пешеходна пътека паркира луксозен джип.
- Колега Петров, да бяхме го санкционирали, а?
- А бе, седи мирен, знаеш ли кой кой е? Ами ако се окаже брат на шефа?
- Той няма брат, сестра има...
- А представи си, че този с джипа й е гадже? Само неприятности. За един акт повече нито заплатата ще ти вдигнат, нито ще ти връчат орден. Седи, грей се!
- Ами ако е някоя скрита камера, а? Или "Сладко отмъщение"? После всички ще ни вземат на майтап. Нали помниш онова "Ламборгини". Дай да проверим все пак.
Точно в този момент от джипа излиза известен депутат и весело подвиква:
- Ей, момчета, нали ще хвърляте едно око на колата! Уж е с тройна защита и джипиес, ама вятър работа. Два пъти вече я крадоха. Тая държава се напълни с разбойници...
Прав е, съгласяват се ченгетата и мигом застават до колата като гвардейци пред президентството.
