Единична искра прекоси небето. Отстрани изглеждаше като пламъче-сираче от последното тлеещо кутре на фойерверк. Искрата пресече фееричната атмосфера на планетата и направи овално кратерче в повърхността й. Малкият Принц се изправи, подухна розата, която носеше от планетата си, и се огледа. Наоколо бе само прах и миришеше на препечен парфюм. Това бе Планетата на Розите, само че не се виждаха никакви рози. Преди много-много залези Малкият Принц научи, че на Планетата на Розите би трябвало да има повече рози, отколкото в цялата Вселена.

Тръгна озадачен и пунктирът от стъпчици потече към хоризонта. Не след дълго срещна човек, свил се на кълбо като в корема на невидима боа.

- Добър ден. Това ли е Планетата на Розите? Ето такива рози - и Малкият Принц показа грижливо пазената роза в прозрачен похлупак и продължи. - А къде са? На моята роза й е много мъчно сама и я доведох, за да спре да плаче всяка сутрин.

- Изгоряха. Пожарите погълнаха всичко - човекът описа полудъга с ръка. - Цялата планета сега е само пепел от рози.

- Значи това е вече Планетата на Пепелта от Рози - каза тъжно Малкият Принц, сбогува се с човека и отлетя към следващата планета.

Не знаеше какво е това "море". Беше чул, че е нещо по-голямо от баобаб и по-мокро от сълзата на роза. Скоро кацна на Планетата на Морето - беше мрачна, сива и много твърда. Един нисичък топчест човек с пъстри дрехи се появи изневиделица.

- Хай. Аз съм последният турист. Мога ли да си тръгна с теб?

- Добър ден - поздрави учтиво Малкият Принц. - Не знам как може да тръгнеш с мен, но нали това е Планетата на Морето?

- Да, разбира се. Искаш ли да го чуеш? - последният турист долепи странно нещо до ухото на Малкия Принц.

- Това ли е морето? - изненада се Принцът.

- Не, разбира се. Това е само раковина. Морето е долу, под бетона - каза авторитетно последният турист и тропна с крак. - Цялото море е бетонирано. Ако долепиш ухо, ще чуеш истинското море, но и от раковината се чува същото.

Малкият Принц послуша още малко тъжния стон на морето и полетя към друга планета - Планетата на Планината. И думата "планина" не знаеше какво означава, затова не се изненада, като видя огромна дупка, сякаш тук бе расъл баобаб, изтръгнат от силните ръце на великан.

- Добър ден - Малкият Принц поздрави първия срещнат човек, който седеше на ръба на планината и гледаше замислено към дъното й. - На вашата планина живеят ли рози?

- Ох, каква ти планина. Планина беше, преди да дойдат багерите.

- Какво е това багер? По-страшно ли е от гладна боа?

След като чу отговора, Малкият Принц се замисли, загледан в дълбините на планината.

- Значи колкото повече багери идват и се хранят, толкова по-голяма ще става планината, нали?

- Ох, не. Планина беше това, което стърчеше над земята като хълмче, но доста по-голямо. Багерите изядоха планината и сега ядат земята под нея.

Багерите бяха много по-лоши от баобабите, можеха да изядат цяла планета, помисли си Малкият Принц и му стана още по-тъжно. Реши да се завърне на своята планета и да си изкопае истинско море, което да напълни със сълзите от единствената си роза. А от изкопаното ще си направи планина. Сутрин ще се наслаждава на морския изгрев, после ще притичва до другия край на морето, за да наблюдава и морския залез. А вечер щеше да се изляга на склона на планината си и да търси с поглед блещукащата точица на планетата на Малката Принцеса и нейната роза.