В Лесичово няма нищо необичайно - голямо село с функциите на общински център от 24 години насам. Неговата слава дойде внезапно, тъжно и по воля на природата - с големите наводнения през август 2005 г. и сега с големите пожари, в които изгоряха 12 000 декара гори, храсти и сухи треви.

Когато придошлата вода от изпуснатия язовир "Тополница" разруши почти напълно стотици къщи в селото, тук се възцари паника и страх. Хората непрекъснато гледаха водите на реката и умираха от притеснение. После всичко отшумя, пострадалите получиха малко помощ от социалните служби, кметството им купи цимент и тухли да постегнат къщите, а най-засегнатите през ноември 2005 г. получиха фургони. Две години по-късно по нищо не личи, че Лесичово е било под вода. Наскоро бяха махнати и последните два фургона. Животът в селото тъкмо влезе в нормалното си русло и го застигна друга природна стихия. Огънят унищожи 1/3 от общинските, държавните и частните гори в района.

На 24 юли в 16,15 часа пламват 50 декара сухи треви, храсти и лесонепригодни площи. Пожарът набързо е потушен, но силният вятър разпалва отново тлеещи дънери. Ден по-късно горят 3000 декара гори на фронт от 2 километра. Кметът на община Лесичово Иван Стоев обявява бедствено положение и прави щаб от пожарникари, полицаи, спасители от "Гражданска защита", лесничеи и общински служители. На 26 юли пожарът вече бушува върху 12 000 декара. Правят се 12-километрови просеки, защото пламъците са на 200-300 метра от близките села. Със стихията се борят над 500 души - специализирани екипи и жители на Лесичово, Калугерово, Церово, Мухово, Боримечково и Ихтиман. С помощта на 10 пожарни коли, 2 булдозера, нафтовоз и 30 високопроходими автомобила огънят в петък най-сетне е потушен.

"Беше страшно - като се изправиш на пътя, още от Септември се виждаха пет горящи пояса, все едно изригваше вулкан", разказва кметът Иван Стоев. Местните хора даже измислили шега за пожара, нарекли го "Зарево над Драва".

Когато обаче пламъците наближили селото, в общината решили да бият селската камбана за тревога.

"Бяхме на центъра и някой каза, че огънят приближава и ни стига. Всички се качихме по колите - жени и деца, и тръгнахме. Дори баба Елена Шефкетова и Константин Данчев и Димитър Коприщенов, които са по над 80 години, дойдоха да гасят", разказва Зоя Чочкова. Тя е една от многото жени, които са се включили в гасенето на гората. Синът на Зоя, 16-годишният Станислав, е участвал в гасенето, прибрал се чак в 1 през нощта. "Добре, че се беше сетил да си скъса потника, та си го сложил на устата, да не се удуши", обяснява майка му.

Хората си направили тупалки от клони, взели лопати, пръскачки с вода. "Имаше много жени и деца, особено деца", казва кметът Стоев. "Карахме се на малките да се дръпнат, да не се обгазят, но и те бяха дошли да помогнат с каквото могат", обясни Светослав Пепечков от "Гражданска защита"-Лесичово.

"Всичко беше в дим. Нито виждахме, нито чувахме нещо. Говорехме си по джиесемите през огъня. Пламъците прииждаха отвсякъде. Най-страшното беше, когато огънят прехвърли река Тополница и ако дерето беше пламнало, пожарът щеше да обхване Лесичово и околните села, щеше да стигне дори и Баня. Затова и една искра да отиваше към дерето - скачахме да тъпчем, да не се запали", разказва Зоя. През това време три трактора направили 8-10 километра просека. Хората я разширили и запалили насрещен огън, за да предпазят гората .И това обаче не помогнало, вятърът бил много силен. "Дойдоха да помагат съвсем непознати хора. Строителите до микроязовира "Виноградец" се появиха с една фадрома като ангел-спасител. Други две момчета дойдоха с бъги, влизаха направо в огъня, така и не им разбрахме имената", разказва Любка Фиткарова. Хората от първите къщи в Лесичово били инструктирани да имат готовност да гасят с маркучи от чешмите, ако се наложи.

Като се върнали в селото, местните започнали да помагат на пожарникарите и спасителите - носели им туби с вода, храна, кафе. Екипите не слезли три дни от гората.

Бедственото положение в Лесичово все още не е отменено. Там дежурят 4 коли с 20 пожарникари, по 10 автомобила на полицията и "Гражданска защита" с 20 души, автомобили на горското, верижни машини и водоноска. "Ще бъдат там, докато отмине опасността, всичко пламва отново при най-малкия полъх на вятъра", обяснява кметът Стоев, който не се е прибирал от пет дни у дома си. Той и местният шеф на "Гражданска защита" смятат, че пожарът е предизвикан нарочно. "Дали е от запален огън, хвърлена угарка или от искра от колите, дето идват да прибират насечените дърва за огрев - няма да се разбере", казва Иван Стоев. И виновните според него няма как да бъдат открити.