45-ият сезон в Бундеслигата на Германия се открива на 10 август в Щутгарт. Считаният за сензационен шампион "Фау Еф Бе" е домакин на един от най-популярните клубове във федералната република - "Шалке 04". Всички 56 000 места под козирката на "Готлиб Даймлер Щадион" са изкупени още от май, веднага след тържествата и парада с конфети за титлата.



Разпродадени стадиони - чист доход



36-те професионални клуба - по 18 в двете лиги, са си подсигурили бюджетите с нето приходите от абонаментни карти. Начело са традиционните клубове от Дортмунд и Леверкузен. Оригиналното име на дома на "Борусия" - "Вестфаленщадион", бе подменено с фирменото "Сигнал Идуна Парк", навяващо козметично-парфюмен полъх. Това, разбира се, не попречи на еврошампиона от 1997 г. да продаде и последното от 80 700-те места за всичките 17 домакинства. "БайАрена" с нейните минимащаби и само 22 500 седалки пък не помни празно място още отпреди ерата "Бербатов".



Баснословна печалба от трансферите



Първата фаза в графа "разходи" на 18-те елитни клуба на трансферния пазар приключва на кота 172 млн. евро. Това е абсолютен рекорд за Германия, а най-голяма заслуга логично има нараненият "Байерн" с дял от 72,2 млн. Похарчената от мюнхенския гранд сума докара нужните освежаващи имена като Рибери, Тони, Янсен и Клозе, а в нея не влизат спазареният още миналия сезон Шлаудраф и безплатният Зе Роберто. Тези 72 млн. евро отговарят на целия бюджет на баварците през 1996 г., а самата експлозия на милионите бе прихваната на мушката на ЕС. В Брюксел се чуват все по-остри реплики за "нечовешката инфлация в търговията с футболисти, в пълен разрез с финансовата дисциплина в Общността", както се изрази председателят на ЕК Жозе Барозу.

Отговорът е, че на подобни критици не им е ясно, че борсата във футбола няма нищо общо с класическата борса във Франкфурт, Лондон или Ню Йорк. Пример се дава винаги с фармацевтичния концерн "Байер", който инвестира във футболния клуб на Леверкузен 15 млн. евро. Или с "Вердер", закупил за рекордни за него 8 млн. евро бразилеца Карлос Алберто. В подобни дискусии от "Байер" премълчават, че инвестират умерено, но прибраха от трансфера на Бербатов в "Тотнъм" 16 млн. евро.

Въобще за печалба много-много не се говори. А печалбата от всичките 180 трансферни милиона е не по-малко от 70-75 млн. Ето къде е смисълът - хем печалба, хем качество.



Качество - да, но недостатъчно за елитните клубове



"Вярно, че не купуваме звезди марка "Роналдиньо", но това едва ли ще намали печалбата на клуба - обясни мениджърът на "Байерн" Ули Хьонес. - Сега взехме Рибери, но това не означава, че ще се мерим с Дрогба или с циркаджията Бекъм. Нашият "Алианц Арена" е пълен, касата - също, феновете са доволни. Е, в Шампионската лига стигаме до 1/4-финал, но при нас имена като Абрамович се считат за непристойни. Нашата каса е на масата, не под нея."

Българската следа в трансферната политика в Германия е внушителна. Лигата спечели "ангро" от Балъков и Бербатов, навремето от Лечков и Мариян Христов, а сега от Чавдар Янков и в близко бъдеще, защо не, и от Благой Георгиев. Трудно разбираем е трансферът на Станислав Ангелов за "смешните" 180 000 евро, след като по време на разговорите "за" или "против" трансфера му "Енерги" - кандидат №1 за изпадане всеки сезон, плати за датчанина Денис Сьоренсен на "Мидтиланд" 1,1 млн. евро.



Допинг във футбола?



Съмненията за нечестна игра са навсякъде, особено след загниващия от дрогирани колоездачи "Тур дьо Франс". Засега Бундеслигата сякаш страни от безкрайните афери с допингирани спортисти. Макар че наскоро Петер Нойрурер разкри скандални подробности от престоя си начело на "Шалке" (б.р. - 1989/1990). Първият треньор на Чавдар Янков в "Хановер" твърди, че по негово време футболистите на "кралскосините" били задължени ежедневно "да се стимулират" с каптагон (синтетичен наркотик с действие, близко до това на амфетамина).