Чета по вестниците, че в меверето привиквали от време на време разни босове на групировки. Да им позатегнат бурмите, дето се казва, да им понабият канчетата.
Правилно! - помислих си. - Така трябва! И реших вчера и аз, така - по аналогия - да привикам моя хаймана. Да му затегна бурмите! Да му набия канчето!
И го привиках.
- Що така, бе?! - питам го.
Ама строго го питам. Както питат ония в меверето.
- Кое що така? - чуди се той.
- Как кое, бе?! - викам. - Защо си откраднал касетофона от колата на съседа Драганов? Кажи защо?!
А хайманата се хили.
- Не съм го откраднал! - вика. - Само го прибрах, да не го гепи някой. Щото Драганов си беше оставил колата отключена. Ако не му бях прибрал касетофона, някой сто на сто щеше да го свие!
- Да, ама после си го продал!
- Е! - вдига рамене говедото. - Пазарна икономика! Търсене, предлагане... Понеже имаше търсене точно на такъв касетофон, нямаше как да не го предложа...
- И си пребил случаен посетител в кафенето оная вечер! - още по-строго казвам аз.
- А, хич не беше случаен! - отвръща моят изрод. - Тоя го виждам в кафенето за трети път! И нещо не ми беше симпатичен... Ама хич не ми беше симпатичен!
- И някаква вила на морето си разбил с твойте приятелчета миналата седмица!
- Първо - обяснява той, - не беше вила, а бунгало! Второ, не съм го разбивал аз, а Даниел! Трето и Даниел не го е разбивал, а го отключи с безопасна игла! После...
- После - строго го прекъсвам аз - сте откраднали оттам пари и мобилни телефони!
- Глупости! - мръщи се кретенът. - Двеста евро пари ли са?! А телефоните бяха такива дърти бракми, че хич и не помислихме да ги взимаме! Даниел ги хвана и ги хвърли в кенефа! Ама направо с погнуса ги хвърли, казвам ти!
- И си напсувал учителката по български! - продължавам аз да му набивам канчето.
- А тя що ми разправяше, че не съм можел едно изречение да кажа като хората? Ми, срещнах я вчера на улицата и веднага й казах едно изречение! Кво съм виновен, че изречението се получи точно такова?...
- Стига си се оправдавал! - прекъсвам го. - Казаха ми, че и някаква съученичка си изнасилил...
- Тука пък вече изобщо не съм виновен! - прекъсва ме и той. - Тя си е виновна! Да не се беше дърпала, нямаше да я изнасилвам!
- Слушай, бе хаймана! - развиках му се. - Слушай, бе говедо! Слушай, бе изрод! Ако още веднъж направиш нещо такова ще ти откъсна главата! Ясно ли е?
- Ясно! - навежда глава говедото-изрод. - Няма вече!
- Отивай сега да си учиш уроците!
А той се залива от смях:
- Бе, кви уроци, бе баща ми?! От два месеца сме във ваканция!
- Нищо! - изкрещях му аз. - Отивай да учиш уроците за следващата учебна година!
И той отиде.
А аз се замислих. Бе май трябваше да му обърша няколко шамара!... Ама яки! За наказание! Да запомни! Обаче... Обаче мой син, моя рожба, аз съм го създал... Как да му посегнеш при това положение?... Но ще продължавам да го привиквам! Редовно! Да му затягам бурмите!
