По някакви загадъчни причини българските политфигури тоя Андрешко го имат като един тик, да му се не види. Опре ли приказката до данъци и до укриването им - все той им в устата. Последно - засега, естествено, - го изтъкна министърът новобранец Петър Димитров: "...аз съм, така, убеден, че българинът най-после ще изпъчи гърдите си като действително българин, който е смачкал Андрешко в себе си и ще си плаща данъците. Няма защо да ги крие."

Ало, политиците! В разказа "Андрешко" от видния български писател Елин Пелин отрицателният герой е държавният чиновник. (Казва се съдия-изпълнител.) А Андрешко не е! В разказа "Андрешко" главният герой Андрешко очевидно си е платил данъците - това никой ли не ви го е обяснил в прогимназията?

Че не сте чели произведението, то е ясно, но учителката не ви ли е казвала, че онова - "неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата" - не се отнася за Андрешко?! Отнася се, ученици, за Станойчо. Станойчо не се появява в разказа, затуй не сте го запомнили, но да знаете, че именно той не си е платил там нещо и ако някой трябва да бъде смачкван - Станойчо е този. (А инак с разказа си авторът е написал светъл химн на човешката съпричастност, речи го хуманизъм; в "Андрешко" смачканият е държавният чиновник, един вид работещият в бюджетната сфера..., обаче това вече е тема за напреднали, извинявайте.)

Впрочем, ако дори и това не се знае от всичките тия възпитаници на школите по диамат и политикономия - български, съветски, все тя - то какво остава да бъдат изпитани те върху по-сложното: кога е писан разказът "Андрешко"?!

Писан е, скъпи ученици, през 1903-та, тоест година-две след тъй наречените селски бунтове. А срещу какво се е бунтувало българското село през 1900 година, господин министре от квотата на БСП?

Ако нямате нищо против (и ако ГДБОП ми позволи да ви го кажа!), българското село през 1900 година се е бунтувало срещу въведения от правителството на Васил Радославов натурален данък! И как се е казвал този данък? "Десятък"! Представяте ли си?!

Какво обаче може да се направи, та да не се излагат вече тия хора?

Единият изход е ,преди да бъде обявена предизборната кампания, партийните централи да организират литературен кръжок и в него да се изучава разказът. В края на курса всички да бъдат препитвани и който каже, че Андрешко не си е плащал данъците - да не бъде вписван в съответната листа.

Обаче пък, от друга страна, може да се смята за доказано, че българският политик помни само до нощта след изборите.

Тъй че това с кръжока я свърши работа, я не. Лошо... Да им се раздава свитък с разказа в деня, когато полагат клетва за каквото там са се кандидатирали, очевидно няма смисъл: видяхме, че с "Приказка за стълбата" никаква не я свършихме, да му се не види.

Затуй е време да им се помага пряко.

Например в аутокютата в телевизиите да има заредено по едно голямо "НЕ!" и като усетят, че съответният гост вече е зинал да подкара презрителната си приказка за злостния данъкоукривател Андрешко, веднага да му го пущат това "НЕ". И после да пише: "Станойчо е, бре, не е Андрешко!"...

А за в случаите, когато пред тях няма аутокю, да си го пишат на дланта. Един вид - пищов. Много ще им отива!

Като на ония хиляда и кусур момчета и момичета, дето на кандидатстудентския изпит по български език и литература в СУ бъркали Елин Пелин с Йордан Йовков.

Какво пък - те готови политици. И министри.