Има истории, които минават границите на вероятното. Истина ли са или измислица? Например случаят с Черния цайс. Наричат го така заради очилата, който не сваля, дори когато спи. Е, как да го погледне човек в очите? Как да разбере какво му е в душата?

За него се знаеше, че работи на терминал, където си даваха среща разкошът и луксът, а Черния цайс бъхташе за 300 лева на месец...

И изведнъж и на неговата улица грейна екзотично слънце, тъй подходящо за черните му очила!

Черния цайс взе да се облича по последния писък на модата. И очилата смени с маркови. Между косматите му пръсти нонстоп димеше пура. Пиеше само уиски черен етикет. Заживя в собствен мезонет насред тузарски квартал. Колата му - последен модел, по поръчка. Пък яхтата му...

Не, не беше грабнал джакпот, не беше ударил бинго, а и на рулетка не му беше излязъл късметът. Вече често удостояваше с присъствието си елитните казина, правеше го с безкористната цел да подпомогне хазарта (и по-специално - един негов виден представител, та да може онзи да колекционира редки произведения на изкуството).

Ех, пуста завист - взе да бие на очи Черния цайс, погнаха го службите. А проверката установи, че банковата му сметка прилича на излязла при порой от коритото си река.

С ръка на сърцето си (без да гаси пурата) той разказа пред следователя...

Веднъж най-неочаквано му се присънила видимо заможна дама - соанирана, пищна, с всички екстри. Хванала го нежно, но и властно за ръка, повела го с танцова стъпка към ложе с балдахин, замаяла го нежно и двамата се отдали на луд секс. Покрай терминала Черния цайс поназнайвал езици, та после (къде на немски, къде повече на френски) разбрал, че дамата е безкрайно щастлива и го моли да си отвори банкова сметка в евро, та да му се реваншира по подобаващ начин.

На сутринта той се събудил страшно впечатлен. Що пък - казал си - да не си отворя банкова сметка, нали понякога сънищата се сбъдват? Речено - сторено.

А като се върнал от работа и си легнал - о, чудо! - дамата пак му се присънила. И пак същият луд сценарий. Само дето накрая, ей така, между другото, Черния цайс споменал номера на банковата си сметка.

На другия ден - ако щете вярвайте! - такава сума се мъдрела в нея, дето обикновеният служител и девет живота да имаше, нямаше да заработи.

Но историята не свършила тук. Знатната дама продължила да му се явява насън. Продължили и постъпленията. Нещо повече: за Коледа му изпратила поръчковия автомобил, а за Великден - яхтата...

Следователят слушаше и не знаеше да вярва ли, да не вярва ли. И колкото да упорстваше, разбра, че няма да научи името на загадъчната дама. Била омъжена. И не за кого да е.

- Нужно ли е - духна му пурен дим в лицето Черния цайс, - да намесваме България в скандал? Нужно ли е да разтуряме едно знатно евросемейство?

Следователят беше поставен на тясно. Хем не му се щеше да намесва България в скандал, хем драпаше да се увери в истината. Тогава Черния цайс великодушно го извади от сложността на положението:

- Виж кво, пич! Я да идем да си отвориш една банкова сметка, пък довечера ще ти я пуснем мадамата да я сънуваш веднъж. Но никому нито дума!