Спор за количеството на падналия валеж в Цар Калоян на 6 август се разгоря вчера, след като шефът на звеното "Прогнози на времето" в института по метеорология и хидрология към БАН Латин Латинов се усъмни в данните от 291 л/кв. м в рамките на няколко часа. Точно с рекорда от 291 литра, паднали "само за няколко часа", министрите на бедствията Емел Етем и на екологията Джевдет Чакъров обясниха гигантските щети и жертви от бедствието.

Латинов обясни, че най-голямото количество валеж, измерено досега в света, е в мусонната част и е 930 л/кв. м за денонощие. "Излиза, че за много по-кратък период у нас са се събрали огромни водни количества. Така ще излезе, че този валеж е едва ли не най-интензивният в света", каза още Латинов. Метеоролозите от НИМХ-Варна обаче отново настояха, че отчетеното е точно. На техните данни се облегнаха и от двете министерства.

Латинов твърди, че в Разградска област БАН има 12 измервателни станции. Те са в радиус от 40 км около Цар Калоян. На 4-5 км от градчето са измерени 85 л/кв. м. Това правело абсолютно неправдоподобно разминаването в пъти на замерванията. "Вероятността да падне такъв валеж не е нулева, но тези данни не са достатъчно достоверни. Има вероятност от техническа грешка. За мен има съмнителни неща", бе категоричен Латинов.

Падналите валежи в Цар Калоян наистина са от 291 л/кв. м, но не за три, а за 24 часа", уточни зам.-шефът на регионалния център към НИМХ-Варна Иван Иванов пред "Сега". Вчера отново са проверени данните и те са потвърдени официално в писмо до НИМХ-София. Към 18 ч., когато двуметровата вълна е ударила Цар Калоян, дъждомерът е отчел 189 л/кв. м.

"Това е природа. Разгледахме различните радарни и сателитни снимки. Има странна ситуация, но това трябва да анализират специалистите", допълни Иванов. Той напомни, че нещо подобно се е случило м.г. в Малко Търново. На 2 юли за едно денонощие там паднали 300 л/кв.м.

Латинов пък съобщи, че през септември ще се направи допълнителен анализ, който приблизително трябва да установи количеството на падналите валежи в Цар Калоян. "Мисля, че е добре този случай да бъде изяснен докрай", каза Латинов.



----------------

БЕЗСИЛИЕ

Центърът за аерокосмически наблюдения няма как да бъде полезен в ситуации като тази с бедствието в Цар Калоян, тъй като е изграден само първият му етап и не е оборудван. Това признание направи шефката на дирекция "Комуникационни и информационни системи" Дияна Стойнова. Тепърва ще има обществена поръчка за доставка на оборудване и софтуер по проект на ФАР. Преди месец центърът шумно беше открит от премиера Станишев и министъра на бедствията Емел Етем.

В момента в центъра имали аерокосмически данни за бедствието, но заради липсата на архив за стари валежи не можело да се направи сравнение дали те са били по-обилни. Когато центърът заработи, той ще позволи моделиране в потенциално опасни зони като тази в Цар Калоян. "Ако се заложи дъжд от 300 л/кв. м за денонощие там, ще може да се установи какви поражения ще има по инфраструктурата и каква ударна вълна ще се образува", обясни Стойнова. Подобни центрове в ЕС се изграждали за период от 6 до 10 г. и стрували между 8 и 100 млн. евро. Досега у нас са вложени 1,3 млн. лв.