Батискафът стигна дъното на Арктика.

Човекът със скафандъра отвори люка и бавно стъпи долу. После се огледа, заби руското знаме и докладва:

- "Мир 1", тук е "Ласточка"! Приземих се успешно. Дълбочина на дъното 4261 метра. Никакви признаци на живот! Ало, "Мир 1", чувате ли ме?"

- Какво си се развикал, бе, ей! - размърда се някакъв тип, зарит в пясъка. - Това да не ти е Съветският съюз...

- Няма Съветски съюз! - тежководолазът опита да избърше сълзи през стъклото. - Горбачов го продаде.

- Продаде го, ама барем хапна пица "Хът". Ние и толкова не видяхме от американските бази и арабския дълг.

- А кои сте вие? Ти кой си?

- Българин! Има една такава особена порода. Мелез между каракачанка и кво мине...

- А какво правиш тук?

- Ами нищо. Оцелявам някак. Нямам си батискаф като теб, че да изплувам. Не съм евродепутат, нито затворник в Бенгази, нито дори редник Райън, че да тръгнат да ме спасяват. Най-обикновен българин, генетична прищявка на случайността и великото преселение на народите. Седя си тук, на дъното, и чета едноименната пиеса от Горки.

- А как попадна тук?

- Внезапно ни връхлетя потоп, но парите за бедствия бяха отишли за един курортен комплекс край Созопол, с който Емел Етем няма нищо общо. И ние се оказахме на дъното...

В това време край тях мина огромна плоска риба.

- Електрически скат! - възкликна човекът със скафандъра.

- Не е нито СКАТ, нито Нова телевизия. Това е българският сумист Котоошу след въвеждането на плоския данък...

- И у вас ли го въведоха? Значи и вие ще се сдобиете с олигарси.

- Така е, богатите ще стават по-богати, а бедните - още по-бедни!

- А как преживявате в тая пустош?

- Никак. Разрешиха ни да ядем миди. Рекоха - ако откриете бисер, ще сбъднете своята американска мечта. Тоя пясък виждаш ли го? Не е пясък, а... Как е аки на руски?

- Екскременти...

- Е, че то си е като на български. Значи, ядем мидите с черупките, а после излизат екскременти във вид на пясък. Но това си има и своята хубава страна. Обещаха с този пясък да ни построят молове, бизнес парк, синеплекс и свинекомплекс даже. Че откак въведоха плосък данък на мидите, голяма гладория е. Извинявай, братушка, тоя водолазен костюм от неопрен ли е? - българинът посегна с ножче и отряза парче от рамото му. - М-мм, много е вкусен! Швейцарски ли е?

- Български, от Варна. Ало, "Мир 1"! Изтеглете ме веднага! Не, не е американска подводница, по-страшно! Някакъв луд българин!

Водолазът побягна, а нашият махна руското знаме и сложи българско. Извади радиостанция и докладва:

- Генерал Борисов, задачата е изпълнена! Батискафът избяга...

- Браво! А докъде стигнахте с изкопа?

- Копаем, господин генерал. Къртицата работи денонощно, 20 000 тона пясък и тиня сме изринали досега! Но тук е Арктика, не е "Ломско шосе" или "Орлов мост"...

- Момче, опичайте си акъла, идат избори.

- Господин генерал, знам, че ако не решим проблема с боклука, ще ни върнат в пожарната! Обаче възникна проблем, изби петрол.

- Ш-шт! Говори по-тихо! Какъв петрол?

- Суров! Какво да правим?

- Тия 20 000 тона изкопен материал ги разстелете надолу към континента! Ще докажем, че това не е хребетът Ломоносов, а продължение на Рило-Родопския масив. И петролът става наш. Ха-ха, ще видят те как никнат гербери на Северния полюс!