Руският поет Владимир Маяковски (1893-1930) твърди, че древната игра носи радост на хората както музиката, живопистта и литературата. Според него вдъхновеният шахматист има способността да създава образцови в художествено отношение партии, а лошият шахматист е като графоман стихотворец - говори Маяковски на един семинар.

През бурното време в Русия, когато той твори, шахматът се разглежда и от идеологически аспект, често му се придава символичен смисъл. В революционните среди с пропагандна цел се лансира идеята, че съветският вожд Ленин е започнал "безсмъртна партия" против царизма и капиталистическата йерархия, други пък отъждествяват шахматните царе с истински.

Поетът категорично се разграничава от такива нелепи инсинуации, като усмива заблудените профани в свое сатирично стихотворение. Тук всезнающият Петя Кукушкин, ръководил на радиолюбителски, културно-просветни, физико-химически групи, критикува корифеите Алехин и Капабланка за "скучния ни мач" с тирада саркастични изрази:

"Двамата се престарават.

И царете охраняват.

Виждам в този техен ход

немарксически подход.

Нека чуят дума тежка -

Монархизма... яжте с пешка!"

При диаграма първа е показана тази "красива шегичка" (автори Р. и М. Платови). Как твърде изящно белите ще спечелят? Любимата проблема на Маяковски на диаграма втора (автор П. Морфи) се решава в два хода.

След какво неочаквано встъпление черният монарх бил... изяден от пешка?!

Гм Георги Попов