Ловецът на биволи си дойде с "организацията"
Нед, 2007-08-12 22:56 Изображение
Комедията на България, представяна от един футболен клуб, не знае умора. За нея няма лятна ваканция като за останалите театри. Не се полага антракт дори след най-голямата трагедия в историята на играта по нашите земи, която нереди Левски редом до отбори от Люксембург, Лихтенщайн, Малта, Сан Марино... след осем (!) поредни загуби в евротурнирите. Да не забравя и малката живописна Андора, където има клуб с името "Приятелите на Чарли". Отсега нататък трупата от "Герена" би могла да се нарича примерно "Момчетата на Чорни". Или нещо подобно, защото оттук во веки веков ФК Левски ще означава само едно – позор, срам, унижение и комплекс. Още по-голям от съществуващия вече близо 60 години генетичен синдром за непълноценност...
Пет дни след приключването на случая "Тампере" масовото заболяване на "хомо гереникус абсурдис" стигна етапа на неотвратимо увреждане на мисловността и нормалността, познат в психологията и психиатрията като разпад на личността. Дебилност, сенилност, деменция или социална шизофрения? Все едно – това, което се случва сега на "Герена" и в прилежащите му медии просто е абсурдно. Впрочем като споменатия вече нов биологичен вид, наречен "хомо гереникус"...
И така – след седмата и осмата поредна загуба на еврокомедиантите разбрахме, че нищо особено няма. "Сините" като на шега наредиха България до миниатюрните градове-държави на континента, но не по стандарт на живота, а по футболна микроскопичност. Това, което се случи през изминалата седмица не го е сънувал дори най-фанатичния противник на "Герена". И слава на Господа за покупката на съдиите Ингварсон (Левски - Оксер), Иванов (Левски - Динамо-Букурещ), Яра (Левски – Киево, миналия път забравих, че освен измислена дузпа имаше и отменен кристален гол с глава на Тарибоки), за сатанинския шанс мафията да изстреля нагоре Киево, за съучастието на Ристосков и Флайшер, за криминалния мач с Локомотив (Сф) през май т.г. и т.н., и т.н. Ако я нямаше цялата тази паяжина нормалната България нямаше вече пети ден да се наслаждава на Възмездието, след което вече нищо няма да е същото...
Но Провидението очевидно е безсилно пред първобитната стихия на "хомо гереникус", който гради нова цивилизация и прескача всякакви познати норми на разума и човешката практика. И в процеса на неуморния пионерски труд се разбра, че унижението срещу ПОЛУпрофесионалистите от Финландия всъщност е продължение на забавата при 0:5 в Барселона. Както Левски падаше достойно и симпатично от Шалке, Вердер и Челси, така сега бе поставен на колене от велосипедистите от Суоми. И пак поемаме същия изцъклен ентусиазъм на семейно-клубните медийни ратаи, възпяващи "Епопеята на сините прани гащи" според една сполучлива метафора на "Меридиан мач".
Сега на обществото се натрапва примирение, сиромахомилство, телешки "позитивизъм", чиято цел е да скрие истината за позора на вековете. И не търсете мотива за подобна линия на поведение в някаква християнска философия, недостъпна за другите вероизповедания. Всичко е много просто – да се спечели време докато кланът "Наско и ко" се съвземе от удара. И бъдете сигурни, че ако утре се наложи слугинажът пръв ще скочи срещу "собственика" Батков, който само формално е от същото котило, но всъщност е един симпатичен и безопасен бъбривец.. Важен е Сираков и затова ловецът на биволи бе очакван като месия. Защо ли?
Странно какъв клуб е този от Подуяне, след като съдбата му се побира на борда на един аероплан? Чета в "любимия вестник", че самолетът кацал и всичко си идвало на мястото. И как по-точно? Може би Наско Сираков ще излезе отново на терена, ще вкарва голове, ще бойкотира България както го направи в навечерието на "Парк де пренс" през ноември 1993 г. или поне ще си свали гащите пред сектор "Б" с екипа на Славия през 1996-та? Нищо подобно не може да се случи.
Сините комсомолци от медиите очакваха своя кумир с една единствена цел – с него да се върне и "организацията" от Смолян, Петрич, Пловдив..., Рискосков, Флайшер, БФС и... ДПС! Фетишизирането на един клубен функционер до статута на месия подсказва само едно – Сираков е толкова необходим на "Герена", за да урежда мачове, да "хваща" съдии и съперници, да комбинира със СИК и ВИС или техните производни и най-вече да се разпорежда в подопечното му БФС. Да казва кой рефер и кой стадион стават, кои не са "правилни" и кога Пелето трябва да бъде викан в националния тим...
Всичките приказки за влиянието на човека с пурата в съблекалнята, за мотивиращото му присъствие и тем подобни басни са нескопосано алиби за задкулисната роля на "вълка". На времето Ицо Стоичков проумя кой кой е и го постави в ъгъла за САЩ-94 заедно с Ники Илиев, Гибона, Илиян Илиев и други "книжни тигри" от Подуяне, но по-нататък "Ко"-то опитоми НАЙ-ГОЛЕМИЯ, а и той нямаше интелектуален и морален капацитет да проведе прочистването докрай.
И ето ловецът на биволи се завърна, лумпениадата му поднесе торта с коктейл "Крит-Люцерн-Антверпен-Любляна-Аалст- Беверен-Публикум-Тампере", а малко по-късно "адмиралът" организира поредния точен резултат по долината на Струма.
Наред с това Месията спретна и "хикса" в Ловеч, издрапан с пределните усилия на Цветан Георгиев. Ако някой от младите читатели не знае, този зализан клоун е син на Георги Цветанов (Баничката), познат в средите като откровена "синя свирка". Преди около четвърт век бащата беше изваден от съдийството след като в един мач даде две МВР-дузпи за Левски-Спартак срещу Славия. Подобни на повечето от тези 15, вече 16, които от година насам се свирят по нашите терени за тима на всички БФС-та, ДПС-та, СДС-та, БСП-та и ТКЗС-та...
От първата секунда на мача в Ловеч така нареченият арбитър тръгна да разваля мача с порой от картони с елементарната цел да попречи на по-силния отбор – този на ЦСКА, да си вземе трите точки. Слабостите на формацията на Стойчо Младенов са отделна тема, но кой и как може да играе нормално при подобна реферска тенденция.
Селяндурските изпълнения на Гриша Ганчев и неговите придворни са си в реда на нещата. Същественото е, че с кацането на самолета от Африка се завърна и "организацията", която трябва да осигури трета поредна титла от десетката на Борат. За какво им е? Ах, да – след Финландия им остава да открият и Исландия. А може да стигнат и до Фарьорските острови...Толкова са елементарни и прозрачни, че понякога се питам дали има смисъл да си хабя думите. Но като чета проглеждането на някои млади наследници си казвам, че винаги има смисъл.
Ники Михайлов нямало да играе в Ливърпул? А нима някой е приел сериозно "трансфера на века"? Искате ли да ви светна за ситуацията? Най-напред Ники беше оставен без първи професионален договор с родния си клуб за разлика от по-изявените си връстници с ясната цел да излезе лесно и безпрепятствено в чужбина. Тази привилегия и въобще отношението към него след хита срещу Вердер бяха обвързани с определени ангажименти от страна на Боби Михайлов към "Герена".
Ето как стават ясни и номинацията на Флайшер, и 15-те "сини" дузпи срещу 0, и двойните стандарти на комисиите в БФС, и комбинациите с националния тим. В крайна сметка и поредната служебна титла...
И за децата е ясно, че Ливърпул няма да плати 250 000 или повече евро за един юноша бледен, разсмял Европа в най-смешните футболни видеоклипове. Важното е, че Боби разчиства пътя на своя син като използва поста си в БФС и като залага самия БФС на "Герена". Най-напред срещу спестения първи професионален договор на Ники, а сега и срещу евентуалния отказ на Батков от трансферна сума, който би могъл да разчисти пътя на отрочето към един престижен стаж в младежките формации на "Анфилд".
Нали разбирате защо добрият баща ще изоре луната, за да угоди на ФК Левски. "Президентът" и без това си е под опеката на Синия кардинал с обецата, но сега в действие влиза и зовът на кръвта. Още повече, че в схемата вече могат да се ползват и позициите на бившия вратар в съдийските органи на УЕФА и ФИФА...
Ето как всичко отново си идва на мястото – и Африка, и Ловеч, и Сандански... И заклинанията на Наско, Голди, слугинажа и антуража за "нова сигурна титла". С това БФС и с това синьо Политбюро никак не е трудно да се готвиш за следващото географско откритие по картата на футболните покрайнини. Впрочем, за 50 години участия в Европа Левски (Сф) е елиминирал словом и цифром три сериозни съперника към съответния момент – Щутгарт, Динамо (Киев) и Глазгоу Рейнджърс през 80-те и 90-те години. Всичко останало е пътуване към Тампере с безброй спирки на позора.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ